3-те етапа в развитието на момчетата

етапи в живота на момчетата синове

Момчетата не порастват просто ей така, безпроблемно и гладко. Всеки, който отглежда и възпитава синове, силно ще се изненада колко бързо се променят и колко различни настроения и енергия демонстрират в определени моменти. Въпросът е родителите да разберат на какво се дължи това и какво точно трябва да имат предвид, когато става дума за отглеждане и възпитание на момчета.
Според Стив Бидълф, австралийски семеен терапевт и автор на книги за отглеждането и възпитаването на децата, в развитието на момчетата могат да се маркират три етапа:
  • Първият етап е от раждането до 6 години – възрастта, когато момченцето принадлежи преди всичко на майка си, макар че бащата също може да играе много важна роля. В тази възраст целта е да му се даде силна любов и чувство за сигурност, детето да се „събуди“ за живота като за приветливо и топло изживяване.
  • Вторият етап обхваща годините от 6 до 13, когато момченцето, движено от своите вътрешни механизми, започва да се учи да бъде мъж и все повече се обръща към баща си в своите интереси и занимания. Междувременно в този период майката също продължава да има важно участие в живота на сина си.
  • Третият етап започва на 14 години и продължава до пълното израстване, когато момчето се нуждае от участието на мъже-ментори, за да завърши своето пътешествие до света на възрастните. Мама и татко малко се отдръпват, но трябва да се погрижат в живота на сина им да има добри ментори и примери за подражание, иначе той ще трябва да се осланя на обкръжението си от неподготвени връстници, за да си изгради усещане за себе си.

Първи етап (от 0 до 6 години)

Връзката с майката

Бебетата са си бебета. Не ги интересува дали са момчета или момичета – обичат да ги гушкат, другите да си играят с тях, да ги гъделичкат и да ги разсмиват, обичат да изследват и да играят на самолет. Характерите им са много различни. С някои е лесно – те са тихи, спокойни и спят часове наред. Други са шумни и винаги будни, искат около тях постоянно да се случва нещо. Трети са тревожни и раздразнителни, имат нужда непрекъснато да им показваме, че сме до тях и ги обичаме.

Това, от което всички бебета и малки деца най-много се нуждаят обаче, е да си изградят специална връзка с поне един човек. Обикновено този човек е майка им. Донякъде защото е най-мотивирана и има най-голямо желание за това, донякъде защото тя е тази, която осигурява храненето, и донякъде защото е склонна да бъде нежна и успокояваща в подхода си. Мама обикновено е в състояние най-добре да осигури онова, от което се нуждае едно бебе. Нейните хормони я настройват да желае да бъде с детето си и да му отдава цялото си внимание. Въпросът обаче е дали го прави по еднакъв начин, ако бебето е момченце или момиченце.

Ако майката е тази, която гледа детето, то ще вижда в нея първия модел на близост и любов. След възрастта на прохождането, ако тя поставя ограничения пред своя син твърдо, но без да го удря или засрамва, той ще приеме това с лекота и между другото. Защото знае, че заема специално място в сърцето й. Ако тя влага елемент на забава и заинтригува детето, когато го учи и му говори, това ще помогне на мозъка му да развие по-добри езикови умения и ще го направи по-общителни. В другия случай – ако майката е силно депресирана и по тази причина необщителна през първите една-две години от живота на сина си, неговият мозък може да претърпи промени, които да го направят „тъжен мозък“. Ако тя се ядосва, удря го или му причинява болка по друг начин, то може да се чувства несигурно дали тя го обича.

Има и още нещо важно за тази възраст. За съжаление, опитът и редица проучвания показват, че възрастните са склонни да се отнасят с момчетата по-строго. Проведени са изследвания, според които се оказва, че родителите са склонни да гушкат малките си дъщерички повече, отколкото синовете, дори още като новородени. А някои разлики между двата пола при децата наистина започват да се проявяват рано. Бебетата момчета например не реагират толкова силно на лица. Бебетата момичета имат много по-развито осезание. Момчетата растат по-бързо и са по—силни, но пък понасят по-тежко раздялата с майка си. Наблюдават се и други характерни различия, но въпреки тях една умна майка трябва да изразява възторг и когато детето й хваща гущери, и когато прави кюфтета от кал. Тя трябва да се възхищава от постиженията на сина си, да разговаря с него, да го учи, защото във възрастта до 6 години момчетата се нуждаят от внимание и нежност, за да „влязат във връзка със света“ и да се научат да обичат.

Ако в ранните години на момчето майката внезапно се оттегли или престане да му дава топлина и обич, се случва нещо ужасно – за да овладее мъката си, момченцето изключва тази част от личността си, която е свързана с нея – нежната и любяща част. За него е твърде болезнено да изпитва обич, на която майка му вече не отвръща. Ако момчето потисне тази част от своята личност, когато порасне за него ще бъде трудно да изразява топлина и нежност към партньорката и децата си, ще бъде много напрегнат и раним човек, емоционално ограничен и трудно общуващ с другите.

Втори етап (от 6 до 14 години)

Как да бъдеш мъж?

На около 6 години у момченцата настъпва голяма промяна. На тази възраст мъжествеността им сякаш „се отключва“ внезапно. Дори деца, които не са гледали много телевизия, изведнъж искат да си играят с мечове, да се бият и боричкат, да вдигат много шум. Случва се още нещо, което е наистина важно и се наблюдава във всички общества по света – приблизително на 6 години момченцата „се закачат“ за татко си, за втория си баща или за друг мъж, който е наблизо, и искат да бъдат с него, да се учат от него и да му подражават. Искат „да се научат да бъдат мъже“.

Ако в този период бащата игнорира сина си, момчето често предприема кампания за привличане на вниманието му с всички средства. Момчетата може да крадат, да подмокрят леглото, да се държат агресивно в училище и да развият най-различни видове проблемно поведение, само за да накарат татко си да прояви интерес към тях.

Това внезапно увеличаване на интереса към бащата не означава, че мама слиза от сцената. Момчето от 6 до 13-14 години все още обожава майка си и има много какво да научи от нея. Но постепенно интересите му се променят – то все повече се концентрира върху това, което могат да му предложат мъжете. Момчето знае, че се превръща в мъж. То трябва „да свали софтуера“ от някой по-голям човек, на когото се възхищава и който е „на разположение“, за да може да довърши развитието си. Работата на майката е да приеме това спокойно и да продължи да предлага топлина и подкрепа. Работата на бащата е да увеличава прогресивно участието си. От емоционална гледна точка сега той е по-важен за сина си. Момчето е готово да се учи от него и да се вслушва в това, което той му казва. Често обръща повече внимание на баща си и повече го забелязва.

Ако таткото не е наблизо, тогава синът трябва да разчита повече на намирането на други мъже, от които да се учи и на които да подражава – например в училище. Тук логично се появява и въпросът за самотните майки. Няма никакво съмнение, че жените могат да възпитават добри мъже, но тези от тях, които са се справили успешно, винаги подчертават, че са намерили достоен пример за подражание за своето дете, обръщайки се за помощ към чичовци, добри приятели, учители, треньори и др.

Интервалът от 6 до 14 години е най-голямата възможност за бащата да повлияе и да изгради основите на мъжествеността на сина си. Сега е моментът

 „да се отделя време“. Малките неща имат значение – игрите, разходките и разказите за живота, за вашето собствено детство, заниманията с хоби или спорт заради удоволствието да го упражнявате заедно. Бащите

не трябва да се оставят да ги спре това, че синът им може да се държи сякаш е над тези неща – поведение, което е научил от съучениците си. Под повърхността се крие нещо друго и сега е периодът, в който татковците могат се наслаждават на времето, в което синът им наистина иска да бъде с тях. По-късно, към средата на юношеството интересите на момчето все повече ще го теглят навън към големия свят.

Трети етап (14 години и по-нататък)

Момчето влиза в света на възрастните

На около 14 години за момчетата започва нов етап. Обикновено малкият мъж вече расте бързо и с него се случва нещо забележително – нивото на тестостерона му се е увеличило с почти 800%. Макар че всеки човек е различен, на тази възраст момчетата често започват да спорят малко повече, стават по-неспокойни и склонни към промени в настроенията. Това не означава, че стават по-лоши – просто се раждат за едно ново „аз“, а всяко раждане е съпроводено с някакво усилие. Те имат нужда да намерят отговор на важни въпроси, да опитват нови приключения и предизвикателства, да натрупат житейски умения, а биологичният им часовник ги тласка неудържимо напред.

Момчетата в тийнейджърска възраст се чувстват хормонално и физически готови да се хвърлят в новата роля на възрастен. Родителите обаче в повечето случаи ги карат да почакат още 5-6 години. Затова не е чудно, че възникват проблеми.

В този период е нужно нещо, което да ангажира духа на едно момче, да го дръпне с главата напред в някакво творческо усилие или страст, която да окриля живота му. Всички неща, които изпълват кошмарите на родителите – поемане на рискове, алкохол, наркотици и криминални прояви – се случват, защото не успяваме да канализираме желанието на младите мъже за слава и геройски дела. Момчетата гледат обществото и не виждат почти нищо, в което да вярват или с което да се ангажират. Те искат да направят скок към някое по-добро и по-високо място, но такова не се вижда никъде.

Във всяко общество преди нас – от ескимосите до африканците – навсякъде и във всяко време момчетата към средата на тийнейджърските години са били обект на експлозия от интензивни грижи и внимание от страна на цялото общество. Миналите култури са знаели нещо, на което ние все още се учим – че родителите не могат да отглеждат момчета в тийнейджърска възраст без помощта на други възрастни, на които може да се разчита и които са готови да се ангажират дългосрочно. Една от причините за това е, че 14-годишните момчета и техните бащи взаимно си лазят по нервите. Често това е единственият начин, по който един баща може да обича своя син. Да го научи на нещо, едновременно с това, може да се окаже просто невъзможно. Просто двамата мъжкари все някак си преплитат рогата и взаимно се провокират да се държат зле. Ако се намери някой заместник, тогава синовете и бащите имат възможност малко да се отпуснат.

Годините от 14 до 22-23 са за преминаване в света на големите и за отделяне от родителите. Майката и бащата постепенно внимателно отстъпват назад и остават в ролята на наблюдатели. Това е времето, в което синът развива собствен живот, отделен от този на семейството. Той има приятели, които родителите едва познават, случват му се неща, за които те никога не научават, и е изправен пред предизвикателства, в които не могат да му помогнат. Това е доста плашещо.

Едно 14, 15 или 16-годишно момче далеч не е готово просто да „излезе навън“. Трябва да има други хора, които да му послужат като мост, и именно това правят менторите. На тази възраст не бива просто да оставяме младежите в група от техни връстници, без никакъв надзор от възрастен човек. Но менторът е повече от учител или треньор – за детето той е специален и детето е специално за него. Едно 16-годишно момче не винаги слуша родителите си и това е нормално. Но менторът е друго нещо. За младия човек това е времето, в което да направи своите грешки, и част от работата и отговорността на ментора е те да не бъдат фатални.

Родителите трябва да направят така, че детето да има наставници, при това те самите да участват в техния подбор. Ако няма подходящи сред близките роднини, необходими са надеждни приятели, за да осигурят онова, което някога са предлагали лелите и чичовците – някой, който наистина да обича децата и да им се радва. Тези приятели могат да показват интерес към тийнейджърите, да ги питат за възгледите им. Хубави би било, ако направят така, че децата ви да се чувстват добре дошли в домовете им, от време на време да ги отрезвяват и да ги връщат на „верния път“ и да ги изслушват, когато нещата у дома са малко напрегнати. А родителите, от своя страна, могат да направят същото за децата на своите приятели.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg
Статията е базирана на материали от книгата „Как се възпитават момчета“
на семейния терапевт Стив Бидълф

Вижте още:

5-те етапа в живота на момичетата

10 съвета към родителите на момчета

Как да отгледаме момче, което се отнася с уважение към жените?

Майки и синове – какво се крие зад тази силна връзка?