4-те типа родителски подхода и влиянието им върху децата

Родителският подход към възпитанието може да повлияе на всичко – от това колко тежи вашето дете до това как се отнася с околните и какво е нивото на неговото самочувствие. Какви обаче са различните типове родителство и какво е специфично за всеки от тях? Повечето детски психолози са поддръжници на разделението, което групира типажите родители в 4 основни категории с ясната условност, че те взаимно се преплитат и един човек може да попада в повече от една категория. Според тази теория, родителите могат да се разделят по следния начин:

• Авторитарни

• Авторитетни

• Позволяващи

• Незаинтересовани

Всеки стил използва различен подход към отглеждането на децата и може да бъде идентифициран по редица различни характеристики.

1. Авторитарно родителство

Отговорете си на следните въпроси:

• Вярвате, ли че децата трябва да ви слушат, а не да бъдат изслушвани?
• Когато става въпрос за правила, вярвате, че е валиден принципът „Защото аз така казах и точка!“?
• Смятате ли, че чувствата на детето не са толкова важни?

Ако се разпознавате в някое от тези твърдения, може би спадате към групата на авторитарните родители. Авторитарните родители вярват, че децата трябва да спазват правилата без изключение. Този тип родители са известни с това, че казват „Защото аз така казах“, когато детето поставя под въпрос причините зад дадено правило или иска обяснение. Те не се интересуват от преговори и фокусът им е върху подчинението.

Авторитарният тип родители също така рядко позволяват на децата да намерят самостоятелно решение на предизвикателствата или препятствията, а вместо това им дават готови модели под формата на заповеди. Те създават правилата и налагат последствията, без да се съобразяват с мнението на детето. Предпочитат да използват наказанията, вместо да учат децата. По този начин, вместо да се опитват да помогнат на детето да справи по-добре, те инвестират усилия в това да го накарат да съжалява за грешките си. Родителите от авторитарната група, съзнателно или не, вярват, че детето трябва да се чувства зле, за да се поправи, както и че виковете и шамарите са добър метод за възпитание.

Последиците от авторитарното родителство:

Децата, които растат със строги авторитарни родители, са склонни да следват правилата през повечето време. Но тяхното подчинение има цена. Те са изложени на по-висок риск от развитие на проблеми със самочувствието, защото тяхното мнение не се чува. Те също така могат да станат враждебни или агресивни. Вместо да мислят как да направят нещата по-добре в бъдеще, те често се фокусират върху гнева, който изпитват към родителите си. Тъй като авторитарните родители са твърде строги, децата им могат да а станат добри лъжци и манипулатори в опит да избегнат наказание или критика.

2. Авторитетно родителство

Отговорете си на следните въпроси:

• Полагате ли значителни усилия в създаването и поддържането на положителна връзка с детето си?
• Обяснявате ли причините за вашите правила?
• Когато налагате правила и въвеждате наказания като последствия от определени действия, съобразявате ли се с чувствата на детето си и обмисляте ли поведението си?

Ако тези твърдения звучат познато, може да сте авторитетен родител. Авторитетните родители имат правила и използват принципа на естествените последици като алтернатива на строгото наказание. Освен това се съобразяват с мнението на децата си. Те уважават и отчитат чувствата на своя син или дъщеря, като същевременно дават да се разбере, че в крайна сметка възрастните са отговорни за възпитанието и имат финалната дума.

Авторитетните родители инвестират време и енергия в предотвратяване и решаване на поведенчески проблеми. Те също така използват положителни стратегии за дисциплина, за да стимулират доброто поведение – тук се включват похвала, награди и изразяване на обич и подкрепа.

3. Позволяващо родителство

Отговорете си на следните въпроси:

• Случвало ли ви се е да отправите закана към детето си, която да не изпълните, или да забраните нещо и след това да го разрешите, защото детето се е разстроило?
• Променяте ли често правилата, които самите вие сте наложили?
• Мислите, ли че детето ви ще се научи най-добре без намеса от ваша страна и позволявате ли то да диктува правилата?

Ако тези твърдения звучат познато, може да сте от типа „позволяващ“ родител. Позволяващите родители са снизходителни. Те  се намесват само тогава, когато има наистина сериозен проблем, а през останалото време забележките и забраните са им чужди.

Позволяващите родители лесно преглъщат нежелателното поведение при децата и възприемат логиката „децата са над всичко“. Когато решат да налагат правила или наказания, те често променят мнението си и се отказват от заканата си, особено ако детето се разсърди, натъжи или ядоса. Стават лесна мишена за манипулации от страна на детето, което се научава, че правилата не важат и че с малко повече молби ще получат това, което искат.

Този тип родители обикновено влизат повече в ролята на приятел, отколкото на родител. Те често насърчават децата си да говорят с тях за проблемите си, но обикновено не полагат много усилия, за да променят лошия избор или лошото поведение. Могат да изслушват, но не могат или не желаят да намират решения на проблемите. Желанието им да се харесат на децата си и да не се конфронтират с тях е водещо при този тип поведение.

Последиците от позволяващото родителство:

Не е изключено също така да са изложени на по-висок риск от здравословни проблеми, като затлъстяване и стоматологични проблеми, тъй като родители им не се стремят да ограничат приема на нездравословна храна.

Незаинтересовано родителство

Отговорете си на следните въпроси:

• Интересувате ли се как е минал денят на детето в училище и дали си е написало домашните?
• Знаете ли винаги къде е детето ви или с кого е (за родителите на по-големи деца)?
• Прекарвате ли достатъчно време с детето си?
• Детето ви споделя ли с вас и умеете ли да го предразполагате и изслушвате?

Ако отговора на повечето от тези въпроси е „НЕ“, може да имате някои качества не незаинтересования тип родители. Те обикновено не знаят какво правят децата им и не се вълнуват особено от това. В домовете на този тип родители обикновено има малко или никакви правила. Децата често не получават достатъчно напътствия, грижи и  родителско внимание.

Незаинтересованите родители очакват децата да се отглеждат сами. Те не отделят много време или енергия за задоволяване на основните нужди на децата (както физически, така и емоционални). Незаинтересованите родители може да са небрежни, но не винаги е умишлено. Родител с психични проблеми или зависимости, например, може да не е в състояние да се грижи за физическите или емоционалните нужди на детето.

В други случаи незаинтересованите родители нямат познания за развитието на детето. А понякога те просто са затрупани от други проблеми и задачи като работа, плащане на сметки и грижата за дома.

Децата на незаинтересованите родители са склонни да се представят лошо в училище. Те също така показват чести проблеми с поведението и нямат щастливо детство. Като възрастни трудно създават здрави връзки и трудно показват истинските си емоции, особено ако родителят е имал същото поведение спрямо тях. Склонни са към здравословни или поведенчески проблеми, с които подсъзнателно се стремят да получат вниманието на родителя.

Добре е да знаем:

 Обикновено родителите не се вписват само в една категория от описаните четири. Така че не се отчайвайте, ако има моменти или области, в които сте склонни да бъдете авторитарни или пък други, които се вписват повече в поведението на позволяващия родител.

Проучванията показват, че авторитетното родителство е най-добрият стил по отношение на възпитанието. Дори и да сте склонни да се идентифицирате повече с други стилове на възпитание, има стъпки, които можете да предприемете, за да се впишете повече в профила на авторитетния родител. Трудно е да се намирате в зоната на баланса, особено когато става дума за отглеждането на деца. Но с отдаденост, ангажираност  и обич можете да изградите  положителна връзка с детето си, като същевременно утвърждавате авторитета си по здравословен начин.

Над статията работи: Ася Георгиева, Roditel.bg
В статията са използвани материали от: verywellfamily.com