Майката – моделът за подражание в живота на всяко момиче

Съществува един сигурен факт при отглеждането на момичета, който никой не може да оспори, и това е ключовата роля на майките. Причината е проста – майката е моделът за поведение, човек от същия пол с най-голямо влияние при 95% от момичетата, както показват статистиките. И почти за всички дъщери майката е тази, която ги учи какво е да си жена.

В различни моменти момичето може да обожава или мрази майка си, да й се възхищава или да я критикува – обикновено в двайсетте си години на израстване момичетата минават през всичко изброено. Но каквото и да се случи, няма дъщеря, която да не смята, че майка й е от огромно значение. Дълго след като вече не живее с майка си, дъщерята ще си спомня усмивката и допира й, на какво се е научила от нея и как я е карала да се чувства. Всичко това ще се прехвърли в обичта към нейните деца и тази обич ще се предава през поколенията.

 

Защо е важно децата да имат модел за подражание?

Ако се замислим какво имат да усвояват като уроци децата, докато растат, ще установим, че става дума за нещо много комплексно. Не опира единствено до умението да карат колело, да си връзват обувките или да си направят сандвич. Има много неща, които хлапетата не могат да научат от книгите, а усвояват докато наблюдават възрастните хора около себе си – например как да проявяват търпение, как да поискат нещо, как да спорят по интелигентен начин, как да говорят така, че другите да ги разбират, как да използват чувството си за хумор, за да поддържат висок дух, дори да са изтощени, как да обичат.

В този смисъл без модели за подражание в нашия живот още от ранна възраст, няма да имаме посока и пътят ни ще бъде особено труден. Наблюденията на специалисти показват, че хора без модел за подражание доста често се забъркват в неприятности или дори попадат в затвора. Психолози и социални работници, които работят с майки в риск, например, често установяват, че тези жени просто не са виждали какво е едно дете да бъде възпитавано с нежност. Сблъсквали са се единствено с лошо отношение, вербална агресия, дори физическо насилие. Те в буквалния смисъл не знаят, че има и други начини за отглеждане и възпитание.

А мозъците на децата са устроени да наблюдават и копират. Специална мрежа от нерви, наричани „огледални неврони“, свързват очите и мускулите ни, така че ние наблюдаваме вършеното от другите и го превръщаме в наше собствено поведение, без дори да осъзнаваме. Когато усетим, че имаме същите маниери като майките или бащите си – това са нашите огледални неврони в действие. Именно по тази причина всяко дете се превръща в подобие на онези важни за него възрастни хора, около които е израснало. Тоест, ако децата обичат родителите си, ще искат да бъдат като тях.

Какво научават момичетата от своите майки?

Безброй са нещата, които дъщерите научават и „попиват“ като модели на поведение и отношение от своите майки. Според някои психолози лесно може да се прецени дали примерът на майката би могъл да доведе до добър или лош старт за нейното вече пораснало момиче. Достатъчно е да се хвърли бърз поглед към живота на жената и да се обърне внимание на няколко ключови аспекта. Например умее ли да се разбира с мъжете или тази територия е място за катастрофи в живота й, умее ли да създава и запазва добри приятелства, умее ли да се разтоварва от напрежението и стреса, спазва ли обещанията си, способна ли е да продължи напред, дори когато пътят е труден и дълъг и т.н. Това са все неща, които дъщерята може да научи от майка си.

Но родителите не трябва да забравят, че има и други, по-ежедневни модели на поведение, които показват на децата си неволно. Стресът е сред най-съществените от тях. Според специалистите децата в едно семейство не биха могли да са по-спокойни от родителите си. Причината за това е, че поне в началните години нивото им на стрес расте и спада до нивата на този на мама и татко или на друг значим голям човек в тяхното обкръжение. За момичетата този първи, най-важен възрастен, на когото ще подражават е майката.

От тази гледна точка, всяка жена може да помисли по въпроса не само колко стрес би искала в живота си, а и какво ще научи дъщеря й в този аспект, докато я наблюдава. Например начинът на шофиране – ако една майка крещи по другите шофьори, ругае, че се движат бавно, отправя обидни коментари или дори само потропва нервно с пръсти по волана, момичето забелязва това и един ден този модел на поведение ще бъде копиран. Коренно противоположното поведение също ще бъде отбелязано от детето. За майката остава въпросът на какво отношение и поведение би искала да подражава дъщеря й.

Да имаме деца, означава да владеем емоциите си. Често те наистина се стряскат от напрежение, чиято причина не им е ясна. Трябва да умеем да се въздържаме, защото те са малки и уязвими, нещо, което ние лесно забравяме. Можем да продължим да имаме чувства и да ги демонстрираме, но не и да допускаме да бъдем завладявани от тях.

Момичетата наблюдават майките си и начина, по който те се отнасят към другите хора

– дали са мили с околните, дали предлагат помощ, дали се включват в благородни каузи, дали спират и показват желание да помогнат на някого, който е в неравностойно положение спрямо тях.

И не на последно място, нещо много важно – майките трябва са внимават да не прехвърлят на дъщерите си усещането за „мъченичество“. Пример за поведение на „мъченик“ може да даде една жена, която не включва собствените си потребности в уравнението на живота. Точно напротив – момичетата трябва да виждат как майките им проявяват интерес в нормални граници към собственото си здраве, лично време, хоби, към душата си. В противен случай как дъщерите биха се научили да правят същото?

Как майките могат да станат по-добър модел за подражание на своите дъщери?

Една майка би могла да подсили ролята си на модел за подражание по един много прост начин – като обяснява защо прави или не прави дадено нещо. Момичетата слушат какво казва  мама дори преди да се научат да говорят. Когато слушат обясненията за избора и действията на майка си, дъщерите си съставят мислена карта за причините за поведението на околните. Според специалистите, хора, постъпващи зле, обикновено го правят, защото не са се замислили особено. Те просто реагират, подвластни на емоциите, на всичко, с което се сблъскват. Хора, които се държат добре, обикновено са си съставили някакви житейски принципи и те им помагат да направят избор. Така че, споделянето на причините за определена реакция или действие с дъщерята може да допринесе много за умението й да разбира мотивите на другите.

Много е важно също така майките да научат децата си, че съществува краткосрочен и дългосрочен план и да дават добър пример и в това отношение. Да довършиш домашните си например е трудна задача, когато предпочиташ да гледаш видеа на таблета или да играеш игри на телефона, но е по-добре да го направиш, за да може наистина да се отпуснеш след това.

Добре е майките да разясняват ценностите си на своите  дъщери

– как да се грижиш за себе си, но също така колко е важно да се интересуваш и от околните, че е добре хората да спазват уговорките си, че повечето проблеми биха могли да бъдат решени по дипломатичен път и чрез компромис, че всеки глас е важен и че честността е нещо добро в дългосрочен план. Момичетата може и да реагират негативно на момента, но скоро ще стане ясно, че започват да приемат философията и принципите на майка си, която е техен модел за подражание.

Именно поради тази причина отговорността на майките да покажат на своите момичета основните си житейски принципи е много голяма. Тази отговорност е свързана с факта, че те са „базовият“ модел за подражание на дъщерите, който с течение на времето ще бъде обогатен с влиянието и на други модели на поведение като допълнителни съставки. Но момичето винаги ще носи майка си в себе си. Затова ако една майка даде най-доброто, на което е способна, дъщеря й непременно ще получи възможно най-добрия старт в живота.

 

В статията са използвани материали от книгата „Как да възпитаваме момичета“ на Стив Бидълф, световноизвестен австралийски семеен терапевт и автор на книги за отглеждането на деца и изкуството да бъдем родители