Научете децата си да дават, а не само да получават

ддете благотворителност доброта

Коледните празници са любимото ми време в годината. Аз съм от тези майки, които правят от всичко по много и когато дойде този период, готвя в големи количества, правя твърде много сладки, прекалявам и с украсата на дома. Дори си пея Коледни песни по цял ден – ей така, за настроение. Има и още нещо, с което много ми харесва да прекалявам по Коледа, и това е – да дарявам и да давам. Защото, според мен, да даваш е много по-удовлетворяващо, отколкото да получаваш. И точно това е урокът, който аз и съпругът ми искаме да предадем на нашите деца – искаме да ги научим да дават, и то не само по празниците.

Не мога да отрека, че когато видя топлата усмивка на някого, когото съм зарадвала с подарък, сърцето ми се разтапя от щастие. Това е едно пристрастяващо чувство, което много искам и моите мъници да могат да изпитат. Ето защо през изминалата година се постарахме хлапетата ни така да променят ежедневните си навици, че да обръщат повече внимание на това как да помагат на другите, а не само да мислят за собствения си комфорт. Според мен, така можем да покажем на децата си какво е щедростта и да изградим у тях навика да мислят за другите и да дават. Смятам, че това е един от най-хубавите подаръци, които ние като родители можем да им направим.

Дори и най-малките жестове имат значение

Първият урок по щедрост, който решихме да дадем на децата си, започна от малките неща. Вкъщи всеки от нас има своите домакински задължения. Със съпруга ми решихме да възложим на хлапетата да открият поне един начин да си помагат в домакинските задачи всеки ден. Най-големият ми син например отговаря за събирането на всички дрехи за пране и ми помага да ги разпределяме след това. По-малкият му брат и сестричката му започнаха да му помагат като слагат всичките си мръсни дрехи в коша за пране в банята, вместо на други места из цялата детска стая. Може да звучи малко смешно или да изглежда незначително, но то има голямо значение, защото те го правят, за да улесняват работата на батко си.

Доброто винаги се връща, добре е да го правим всеки ден

Навиците ни са това, което прави възможна положителната промяна в нас. След като в нашето семейство единодушно решихме всеки да намери начин да помага на другите с домашните задължения, със съпруга ми забелязахме, че желанието на децата да си съдействат започна да се проявява и в други области, не само в домакинската работа. Например най-голямото ни дете всяка вечер отделя време на по-малкия си брат като му помага с домашното по математика. Никой от нас, възрастните, не го е молил за това, но през последните два месеца вече се превърна в навик. По-малкият ни син пък, за да върне жеста на батко си, му помага с упражненият по четене като седи и слуша как големият ми син му чете последната глава от книгата, която са им възложили да анализират в училище. Не е задължително да го прави, но това кара и двамата да се чувстват много добре и да усещат, че си помагат и че има на кого да разчитат.

Благородно е да помагаме на всички, не само на близките си

Като показваме на децата, че е по-добре да даряваш и да даваш, вместо само да получаваш, ние със съпруга ми го правим и извън рамките на нашия дом. Цялото семейство, заедно с децата, говорихме за това в каква полезна за другите хора инициатива можем да се включим и решихме всички заедно да станем доброволци в тяхното училище. Така че, сега участваме семейно в най-различни събития, организирани от училището. Последното, което правихме, е да помогнем да се построи една къщичка, която беше част от декор за едно училищно представление.

Да даваш, без да се изтъкваш, че го правиш

Докато учехме децата си колко е ценно да даваме и защо се чувстваме толкова добре, когато го правим, искахме да разберат още нещо много важно. Част от даването е да не очакваш награда или похвала в замяна на това. Смисълът на даването е да помогнеш на някой, който се нуждае от това. Затова ние бяхме много честни с нашите деца и им обяснихме, че даряваме времето си и финансови средства без другите дори да знаят за това. Е, да – не получаваме похвали, но това няма значение. Ние със съпруга ми даряваме ваучери за храна за деца в неравностойно положение от местното училище. Даваме ваучерите на учителите, които най-добре знаят кои ученици имат нужда от такава подкрепа. Семейството ни прави тези дарения, без да се афишира и без да очаква благодарности и потупване по рамото, защото така се губи истинският смисъл на даването. Децата ни са част от тази благотворителна дейност, включваме ги наравно с нас в подбирането на хранителните продукти, за които даряваме ваучери, и те добре разбират защо го правим анонимно.

С всички тези неща, които показваме и обясняваме на нашите мъници, с малки стъпки се опитваме да възпитаме у тях навици и нагласа да помагат на другите и да дават. Вярвам, че всяко семейство може да направи същото за своите деца. Защото да се научиш да даряваш и да даваш само по себе си е нещо голямо. А да започнеш да се радваш на даването повече, отколкото на получаването, е ценност, която ни прави по-добри – както нас, възрастните, така и децата ни.

Автор: Сара Кътрел

Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg