Не обичам своето дете…

„Не обичам своето дете”.

Тази мисъл е абсолютно нелепа за болшинството майки, тъй като детето е най-главното в живота на всяка жена. Едновременно с това, семейните психолози потвърждават, че подобна мисъл се появява поне един път в живота даже и на най-добрите майки. Друг е въпросът, че практически всяка жена незабавно се отказва от тази абсолютно противоестествена на нейните възгледи мисъл още в началото на нейното зараждане, когато та се е намирала на неосъзнато ниво. Жената може и да не успее да доведе от несъзнаваното до съзнанието си мисълта: „аз не обичам своето дете”.

Понякога жената с ужас осъзнава, че ей така, за част от секундата и се е сторило, че не обича своето дете. Едновременно с това всяка майка стремително отхвърля това, като се самоубеждава, че тя просто обожава своето дете и прави за него всичко, което може, а даже и повече. И това не е удивително, тъй като в обществото битува ясно понятие за това, че майчинската любов е безусловно явление, присъстващо у всяка нормална жена и хората не могат да допуснат по никакъв начин възможността, че жената може да не обича своето дете.

Самата жена, на която се случва да има мисълта „аз не обичам своето дете”, изпитва крайно тягостни чувства: страх, вина, объркване. Започва много силно да се самоненавижда за това, че е неспособна да обича собственото си дете. Тя осъзнава, че чувствата, които изпитва към детето си са абсолютно противоестествени.

А дали е възможно една абсолютно нормална, адекватна майка, да не обича своето дете на практика? Както потвърждават психолозите – може. При това се случва много по-често, отколкото човек допуска. Причините за изпитването на подобна нелюбов към собственото дете могат да бъдат огромно множество. Нека да разгледаме тези от тях, които са най-често срещаните:

Новородените деца

Прието е да се счита, че майчинският инстинкт е безусловен и присъщ на всяка жена по подразбиране. Но всъщност въобще не е така– много жени в първите дни и даже месеци, не могат дори да погледнат своите деца. Разбира се, те много щателно крият това, не го обсъждат с роднини и с приятели. Това състояние често пъти се дължи на следродилна депресия, но жените не го осъзнават и не търсят помощ от психолог, което задълбочава проблема.

Така че на практика майчинската любов не винаги се появява веднага. Понякога на жените е необходимо време, за да осъзнаят самия факт на своето майчинство и да приемат своето дете. Понякога за това са необходими няколко секунди, друг път- няколко дни, а за други- месеци или може въобще да не свикнат. Това обаче не е определящо дали ще бъдат добри или лоши майки.

Останалите причини, освен следродилната депресия, поради които една жена може да не е в състояние да обича детето си, са непланирана бременност, рушаща всички планове за живот на жената (такива като учение, кариера или нещо друго), а може бременност от човек, който определя като неподходящ за семейство.

Също така достатъчно често жената не може да изпитва любов към детето си, ако бременността или раждането са протекли тежко. В подобни случаи жената на неосъзнато ниво счита, че детето е виновно за изтърпените мъки, но никога тази мисъл не е допускана до пълно осъзнаване.

Сред причините жената да не може да изпитва майчина любов е и това, че тя изпитва чувство на разочарование. Случва се, когато жената очаква, че ще роди очарователно дете, като по снимка от списание, а на практика новородените не винаги в началото на своя живот са еталон на бебешка красота.

Прекалено палавите деца

Понякога жената се усеща, че не обича своето твърде палаво дете, с което сякаш не намира сили да се справи. Причината се подразбира. Такова дете никога не седи на едно място, с изключение на времето, когато спи. В резултат майката няма нито секунда свободно време от постоянния контрол, който упражнява над детето си, за да не му хрумне на детето да се забърка в неприятности. А ако и жената работи, то натоварването става наистина огромно. Тя започва да избухва по отношение на целия свят, в това число и по отношение на детето си. И започва да се оказва, че не обича своето дете.

В детето започва да я дразни абсолютно всичко – неговите постъпки, думи, жестове, даже поглед. Майката може да избухне при съвършено невинно провинение на детето си, да го навика, дори да го удари. В същото време осъзнава, че това е неправилно, а от това се раздразва още повече, стигайки накрая до идеята, че детето е виновно, че я изкарва от нейната кожа и още повече си го изкарва на детето. Така майката се озовава в затворен кръг, от който сама не е в състояние да излезе.

Прекалено „правилното” дете

Разбира се, всички родители желаят тяхното дете да расте умно, честно, да постъпва справедливо спрямо околните и да е послушно. Но понякога се оказва така, че именно такова дете започва да носи раздразнение у своята майка. Отстрани изглежда съвършено непонятно  как именно идеалното дете може да предизвиква у своите родители и в частност у майка си, такива негативни емоции.

Психолозите обясняват този феномен с това, че често възрастните хора, виждайки безупречното поведение, а главно мисленето на детето, започват да изпитват определено чувство на вина- защото те самите не са такива! В същото време никога нито един възрастен човек няма да признае това даже на самия себе си, а да не говорим за околните му. Така подобно дете расте като своеобразно нямо напомняне на своите родители за техните собствени несъвършенства и недостатъци.

Дете в юношеска възраст

Именно детето, встъпващо в сложната юношеска възраст, най-често предизвиква у своите родители най-разнообразни и противоречиви негативни емоции. И това не е учудващо– даже най-послушното дете може да стане абсолютно неуправляемо същество, което родителите му не са способни да разберат. Освен това често родителите са стигнали до състояние на застой в отношението с тяхното дете и не могат да измислят какво да направят насетне, изпитвайки същинско отчаяние и безсилие.

От това безсилие  може да възникне толкова силен гняв по адрес на собственото дете, че майката може да достигне до мислите, че повече не го обича достатъчно. Често пъти детето и само налива масло в огъня, заявявайки на майката, че също повече не я обича. При това жената изпитва достатъчно силна обида, като слуша такива думи от собственото си дете, на което тя дълги години е отдавала цялата си любов, нежност, ласка и грижа.

Съгласете се, че постоянните конфликти от този род са способни да изкарат всеки от кожата му. А в състояние на стрес човек достатъчно трудно контролира своите емоции и още по-малко може да ги избира. Ето така жената може да реши, че повече не обича своето дете. Съответно и детето чувства измененото отношение на родителите си и също започва да реагира на това- започва да протестира. Като правило на тази възраст протестът срещу нещо взема характер на негативно поведение. Но такова поведение още повече разгневява родителите и задълбочава и без това сложната ситуация.

Ако се допусне проблемът да се игнорира и ситуацията се остави на самотек, то се къса напълно връзката дете-родител и има реална опасност детето да възприеме развалените взаимоотношения с родителите и да ги възпроизвежда до края на живота си.

Често срещани грешки при опит да се разреши проблема

И така, вие вече се убедихте, че за отсъствието на любов към детето, има най-разнообразни причини, които не са свързани с детето. Срещат се и такива случаи, при които майчината любов съвсем отсъства, но за тях на този етап не става дума. Сега нека да поговорим за това какви са най-често срещаните грешки, които родителите правят, когато се опитват да разрешат проблема.

Ако сте стигнали до там, че забелязвате, че вашето дете започва да ви дразни и даже да предизвиква у вас чувство на ненавист, когато не се справя с елементарни домашни задачи, носи от училището поредната двойка или просто не можете да го разберете, значи е дошъл моментът да се вземат мерки.

Подобни чувства, за съжаление, са добре познати на голяма част от родителите. И сериозният проблем е, че те не знаят как да постъпят в дадената ситуация. Те зариват с отрицателните си чувства своето дете- викат по него, наказват го, но някъде дълбоко вътре в себе си осъзнават, че това не е решение на проблема и че подобна тактика на поведение предварително е обречена на провал. Така, чувствайки своето безсилие, но и не знаейки как по друг начин да реагират, родителите задълбочават още повече проблема.

А ако майката успее да придобие смелост и да си признае, че тя не е способна за момента да изпита любов към своето дете, поради което и не може да контролира гнева си към него, то тя действително може да бъде наречена смела жена. Но на подобна постъпка могат да се решат само наистина честните и силни личности, които се стремят към действително разрешаване на проблема, а не към неговото замазване. Следващата стъпка е да се преодолее страхът от обсъждане и да се отиде на психолог.

Допускат се поредица от грешки, най-честите от които са следните:

Повечето родители правят следната често разпространена грешка – те търсят съвети от родители със сходен проблем, които имат трудности с децата си и не знаят как да реагират, поради което подкрепят изливащия се по адрес на децата праведен гняв. А този гняв е най-първична реакция- първото, което им хрумва. И не е правилното решение. Ето защо накрая с времето проблемите се задълбочават.

Освен разговорите с хора в същото положение, друга честа грешка в дадената ситуация е, да се чете в Интернет за начините на възпитание на децата. Такива материали има наистина много по различните специализирани сайтове и са полезни, но не и в дадения случай. Причината за това е, че проблемът не е във възпитанието на детето, а съвсем другаде и така всички подобни материали се превръщат в безполезни. В тях не пише нищо за отсъствието на родителска любов. Тази тема е като някакво табу – в нашето общество хората изпитват страх да обсъждат подобно нещо. Вместо това се описват някакви идеални ситуации, при които родителят трябва да е безгрешен, от което същият може да почне да чувства силна вина, тъй като не успява да се справи. Особено тогава, когато пристъпите на гняв към детето са толкова силни, че не остава никакво място за мислене как е правилно да се постъпи.

Източник: www.jlady.ru

Превод: Людмила Боянова, психолог

Вижте още:

Страшната българска майка

Отровната родителска любов

Децата с потенциал притежават тези 7 качества – още преди да станат на 7

Защо майките не могат да спят