Не съм идеална майка

Знаете ли, не съм идеална майка. Не приличам на нито една от онези майки, сякаш извадени от корица на списание, които имат идеално възпитани деца, съвършена прическа и спретнат дом.

Аз нямам желание да съм неотлъчно до моето дете и си го признавам. Не скачам паникьосана в момента, в който видя четиригодишния ми син да приближава катерушката или след като си нацапа устата с пясък, нито имам желание непрекъснато да надничам през прозореца, когато го оставя в детската градина. Понякога дори не откликвам на молбите му да му сипя сок или да му завържа обувките и го оставям той сам да свърши тази работа. Така в моята не-идеалност се надявам момчето ми да се научи да се справя само и да поема отговорности.

Понякога повишавам тон

Не си мислете, че крещя непрекъснато. Не одобрявам този подход и по принцип се смятам за спокоен човек. Но ако кажа, че не ми се е случвало да повиша тон на детето си, би било повече от лъжа. Научих се обаче винаги да се извинявам, когато напрежението ми дойде в повече и не смятам, че ако покажа на детето си, че не съм постъпила правилно, това ще му се отрази зле или ще ме види в негативна светлина. Точно обратното – иска ми се синът ми да научи един важен урок – а именно, че всички хора грешат, но е важно да не се страхуват да си  го признаят и да се стараят да не повтарят грешките си.

Домът ми не е идеално чист, а във фурната не винаги има току що сготвена храна

Понякога холът прилича на бойно поле, а аз все се питам как моята приятелка, на която бях на гости миналата седмица, успява да поддържа толкова чист дом, при това с двама близнаци и в същото време да приготви вечеря за шестима от тристепенно меню. Но не след дълго, когато гледам безпорядъка вкъщи и пода, затрупан с детски играчки, си давам сметка колко много би ми липсвала тази гледка след време, когато у дома вече не се чува детски смях.

Често ми се иска да остана насаме със себе си

Да, понякога ми се иска да съм сама със себе си, да замина на екскурзия без деца наоколо или просто да почета книга… Книга, но от онези за възрастни, в които не пише как се приучава детето към гърне, как да го захраним с пюре и какво да правим, ако не иска да заспи.

Има дни, в които ми се плаче.

И плача. Не защото съм нещастна, а защото безсилието ме е повалило – например поради факта, че съм имала тежък ден след поредна безсънна нощ, а пазаруването в супермаркета е преминало с трийсетминутно тръшкане и писъци, защото съм отказала да купя сладолед.

Не инвестирам време и усилия в това детето ми да знае и може всичко

Просто вярвам, че това, на което си заслужава да науча моето дете, е честност, обноски, уважение към околните и отговорност. И дори не се замислям дали да го запиша в най-новата Монтесори детска градина или да му запълня свободното време в безброй уроци по фехтовка, китара, плуване, рисуване и поне два чужди езика.

Често ходя с раздърпана тениска, обсипана с петна, а по панталона ми има драскотини от флумастер, останали след опит на сина ми да нарисува самолет върху тях.

Да, наистина – не съм идеална майка, а вие? И колкото повече си го повтарям, толкова повече стигам до извода, че нашите деца нямат нужда от съвършената майка. Те имат нужда от обич, подкрепа и родители, които да ги научат на важните неща в живота. Останалото те трябва да съумеят да изградят сами – та дори и това да е с цената на някоя друга трудност, която не-идеалната майка не е побързала да разреши вместо тях.

Автор: Ася Георгиева, Roditel.bg

Вижте още:

Защо майките не могат да спят

„Ти си точно като баща си“ или как неразбирателството между родителите съсипва децата

Да си майка на момиче

Митът за „съвършената майка“