Трите основни принципа на японското възпитание

Няма човек, който да не е чувал за „първите 7 години”. Безспорно те са основополагащи за възпитанието на човек, независимо дали се намира в Европа, Азия, Америка или Африка. Така е и в Япония. Там обаче за възпитанието на дете има отделна дума – икудзи – и процесът е разделен на три части: до 5 години, от 5 до 15 години и след 15-годишна възраст. Ето и какви са особеностите за всеки от тези периоди:

1. До 5 години – детето е Бог

Съгласно принципите на икудзи, до 5 години на детето не се забранява нищо, не се наказва и не му се крещи. За него не съществуват думите „не трябва”, „лошо”, „опасно”. Така на малчугана се създава спокойна среда за опознаване на света.

От европейска гледна точка това се счита за каприз и пълно отсъствие на контрол от страна на родителите над детето. Но на изток властта и уважението към родителите са далеч по-големи, отколкото на Стария континент.

Ето и два банални примера и реакцията на японската и европейската майка. Ако детето тръгне да взема горещата чаша чай, европейката веднага ще се хвърли да вземе чашата и да обяснява как това не е правилно и как не трябва да се прави така. Японката ще изчака детето да се опари, ще му поиска прошка, като няма да забрави да му напомни колко болка й е причинило това, че детето се е опарило. Друг пример е ако детето счупи любимата си играчка. Европейката ще вземе играчката и ще прочете дълга лекция за това колко е трябвало да се труди, за да му купи играчка, а японката само ще каже „причиняваш ми болка”.