5 причини децата да не споделят с родителите (и какво да опитаме вместо това)

дете родител разговор споделяне проблеми
Опитвам се да говоря с детето си след училище, но то просто изсумтява или отговоря с една дума.“
„Не знам какво се случва в ежедневието на детето ми, то не казва нищо повече от „денят ми беше добре“ или „нищо особено“
Звучи ли ви познато? И разочароващо?

Много родители полагат усилия в това да накарат децата си да споделят, но срещат единствено мълчание или отговор с „половин уста“. Истината е, че трудно можем да променим децата си, но пък можем да променим начина, по който взаимодействаме с тях.

Разгледайте този списък с причини, поради които децата не желаят да споделят с родителите и да разговарят с тях, и вижте дали някоя от причините не се отнася за вас. След това опитайте някои от алтернативите.

1. Непрекъснато се опитвате да решавате техните проблеми, вместо да ги оставите да се справят сами

Родителите често предполагат, че децата им искат съвет или решения на техните проблеми. А всъщност хлапетата просто искат да ги изслушаме и да чуем тяхната гледна точка, без да се месим в разрешаването на дадена ситуация. Това ги демотивира и те спират да имат желание да говорят с нас. Вместо да се превръщате в човека, който има отговор на всички въпроси и решение на всички проблеми, опитайте следното:

  • Попитайте: „Искаш ли съвет за решаването на този проблем?“ (и само ако детето каже „Да“, дайте съвет)
  • Насърчавайте дискусията за намирането на решение на даден проблем, до което детето да достигне само
  • Позволете на детето си да опита собствени идеи, дори това да не е идеалното решение

2. Говорите твърде много и не давате възможност на детето да се изкаже

Ако детето ви е по-интровертно, може да му е нужно време, в което да се предразположи или време да обработи това, което го питате. Ако пък детето ви е по-екстровертно, може да се нуждае от повече време за разговор.

  • Задавайте отворени въпроси, след което изчакайте да получите отговор
  • Слушайте, без да прекъсвате
  • Подкрепете с с мълчание

3. Бързате да осъдите поведението на детето си или неговото мнение

Вашето дете може да не говори, защото се страхува от отговора или реакцията ви. То може да се чувства заплашено, че ще критикувате решенията му, че ще кажете нещо негативно за приятел или постъпка и това ще доведе до порицание или наказание. Вместо това:

  • Изслушайте и останете неутрални
  • Задавайте въпроси, за да получите повече подробности, вместо да правите бързи заключения
  • Проверете как се чувства детето ви или какво мисли: попитайте „Как се почувства от това?“ или „Какво мислиш за това това?“

4. Разсеяни сте и не слушате внимателно детето си

Вашето дете може да е готово да говори, но вие да сте разсеяни и невнимателни към това, което ви казва. Това е изключително демотивиращо и след време като нищо хлапето ще загуби интерес да разговаря с вас, вместо това ще предпочете да се занимава с телефона или таблета си. Ето защо:

  • Фокусирайте се изцяло върху разговора
  • Приберете телефона, таблета и лаптопа по време на разговора и се постарайте нищо да не ви прекъсва
  • Ако наистина сте заети и това е неотложно, намерете начин да обясните това, „Много искам да си поговорим и да ти обърна цялото си внимание. Ще изпратя този имейл и след това ще си поговорим на спокойствие.“ (Важно е да изпълните обещанието си!)

5. Притискате ги да говорят

Когато родителите са загрижени за децата си, те често настояват да разберат какво не е наред. Разочароващо е да задавате въпроси, без да получите отговор и е трудно, когато децата не искат да се включат в разговора. Но разберете, че с това да притискате детето си да говори, когато то не желае, няма да постигнете особен успех. Вместо това:

  • Намерете алтернативи на въпросите и започнете разговор на странична тема. Чак когато детето е част от комуникацията, можете да го попитате нещо конкретно.
  • Поддържайте комуникацията отворена: „Насреща съм, когато си готов(а) да говориш.“
  • Използвайте разходка сред природата, ходене на кино или зоопарка – някаква съвместна дейност, за да предразположите детето си и да му помогнете да изрази своите мисли или чувства

Понякога семействата зациклят в негативни модели на общуване. Променяйки начина, по който говорите с децата си, вие променяте модела. Вероятно няма да се случи от първия път. Може да се наложи да опитате няколко неща, преди да намерите най-подходящия начин за общуване с вашите деца. Но с времето те ще забележат усилията ви и (може би бавно) ще започнат да ви отвръщат със същото.

Над статията работи: Ася Георгиева