7 вредни неща, които ни пречат да бъдем по-добри родители

Всеки родител иска най-доброто за детето си, но понякога, именно с това свое желание, тръгваме в погрешни посоки, които ни отвеждат до крайности. И става така, че вместо да постигнем положителна промяна, сме нарушили баланса във взаимоотношенията „родител-дете“. Ето някои неща, върху които е добре да се замислим и които често ни пречат да създадем здрава връзка с децата си и да им помогнем в това да се превърнат в щастливи, отговорни, разумни и осъзнати личности:

1. Прекалената критика

Често родителите не успяват да намерят границата между градивната критика и разрушителното критикуване. Водени от добри намерения, те са склонни да бъдат твърде сурови към детето си, мислейки, че когато го карат да се чувства зле, то ще се поправи. А то не се поправя, а само трупа в себе си гняв. Изрази от типа „Все се проваляш“, „Не те бива в училище“, „Срам ме е от теб“, са именно с такъв ефект. Това не означава да аплодирате детето си за всяка лоша постъпка или провал, а просто да намерите правилния начин да му обясните, че е сбъркало и в същото време да му покажете, че сте на негова страна.

2. Неспособността да казваме „Не“

Ако има нещо по-вредно от твърде строгия родител, то то е неговата противоположност – прекалено либералният такъв. Дете, което не познава правилата, което никога не получава отказ и за което всичко е позволено, вероятно ще бъде доволно и щастливо в момента, в който всичко това се случва. Родителят също ще е спокоен, че си е „свършил работата“ и то без да влиза в конфликтни ситуации. Но след време последиците от всичко това са пагубни. Подобни деца се превръщат в несамостоятелни, неспособни да се адаптират към външния свят възрастни. Защото там, в реалния живот, има правила, има трудности и има отговорности, за които тези деца остават неподготвени.

3. Повтарянето на всички онези неща, които самите ние не сме харесвали като деца

Колкото и парадоксално да звучи, родителите често правят именно това, което самите те не са харесвали като малки. Психолозите обясняват това с подсъзнателно натрупани модели, които обаче можем да се опитаме да осмислим и да променим. Ако не вас самите не ви е харесвало да ви хранят насила, а днес правите същото с детето си, помислете пак. Или пък – ако са ви повтаряли едни и същи досадни реплики, опитайте се да си представите какъв е ефектът, когато самите вие ги казвате на своя син или дъщеря.

4. Нежеланието ни да дадем на детето си отговорности

„Дай на мен, още си малък“, „Мама ще го направи вместо теб“, „На детето да му е леко“, „По-добре аз да се лишавам, вместо то“. Този родителски модел е навсякъде около нас, но истината е, че децата нямат нужда от подобни „мечешки услуги“. Те им отнемат нещо толкова ценно – да се научат, да се адаптират, да опознаят живота и в крайна сметка – да са доволни от извоювания успех. Не им отнемайте всичко това заради собствената си потребност да се чувствате полезни.

5. Твърде високите очаквания

Изискванията към детето са важни, а прекалените амбиции – опасни. Различните родители имат различни прояви на тези свърх-очаквания. За едни е важно детето да е най-добрият ученик в училище и никога да получава слаба оценка (дори и самите те никога да не са били добри ученици). Или пък – майки, които са вманиачени в това да водят 3-годишните си дъщери на конкурси по красота.Това са онези родители, които още преди да се е родило детето, вече са начертали план за неговото бъдеще, професионална реализация и начин на живот. Но помнете – децата ви не са книжка за оцветяване. Не я изпълвайте с любимите си цветове. 

6. Изискването за спазване на правила, които самите ние не спазваме

Да кажем на детето си „Не пуши, вредно е“, докато държим цигара, е не само неефективно, но и несериозно. Ако искате детето ви да бъде добро, бъдете добър пример. В първите седем години от живота си децата са като копирна машина на родителското поведение, навици, отношение към околните и начин на мислене. Много родители дори не осъзнават каква отговорност изисква това и колко траен отпечатък оставят не само с начина, по който възпитават детето си, но и с това, което правят, казват и изразяват в присъствието на своя малък наследник.

7. Страхът да не разглезим децата си, когато им показваме нежност и обич

Онова схващане, че „Дете се целува само, когато спи“ сякаш е останало в миналото, но не съвсем. Все още можете да срещнете родители, за които нежността и ласките към детето са „забранена зона“, тъй като се страхуват, че показвайки подобно отношение, ще отслабят своя авторитет или че детето ще се разглези прекалено. Или пък, че целувките и прегръдките са позволени само за момиченца, защото „мъжете“ няма нужда от това. А те, децата, независимо от какъв пол са, имат неистова потребност да усещат любовта на мама и татко. Само така ще успеят самите те да я изразяват един ден – както във връзките си, така и към своите собствени деца.

 

Вижте още:

Психолог: Най-голямата грешка на родителите е, че се опитват да спестят трудностите на децата си

Оставете децата на мира – какво се крие зад манията „по-умно, по-бързо, по-рано“

Другата страна на майчинството – която оскърбява, съсипва и разболява

Как да използваме обратната психология за възпитанието на детето?