Как влияе на бебето стресът на майката по време на бременност?

стрес при бременност

Стресът оказва сериозно влияние на пренаталното развитие. Но това не винаги е било ясно за учените. Известно време не е имало достатъчно сигурни данни дори за това дали хормоните на стреса достигат до плода. Но те го правят и този факт има дългосрочни поведенчески последици, особено ако бъдещата майка е подложена на тежък или хроничен стрес през последните месеци от бременността, в които мозъкът на бебето е особено чувствителен.

Откъде знаем за това днес?

Преди около 20 години в Квебек, Канада, група изследователи решават да проучат въздействието на едно много тежко природно бедствие върху бебета, които тогава все още са били в утробите на майките си. На 4 януари 1998 г. над източните части на Канада повече от 80 часа безмилостно вали леден дъжд, веднага след което температурите рязко падат. Тази метеорологична комбинация превръща Източна Канада в леден ад. Обявено е бедствено положение и армията е мобилизирана. Дори след бедствието хиляди хора остават без ток седмици наред при ужасно ниски температури.

Бременните в този момент, които не са имали възможност да стигнат до болницата за периодичните си прегледи или които са започнали да раждат, са били в истински ужас. И както се оказва – техните бебета също. Въздействието от бурята върху мозъка им е можело да бъде разпознато години по-късно. И резултатите били стряскащи. Въпросните „деца на бурята“ били 5 и поведението им рязко се различавало от това на децата, чиито майки не били свидетели на бедствието. Коефициентът им на интелигентност и езиковото развитие изоставали драстично. Дали виновник за това е бил стресът, който изживели бременните им майки по време на суровото бедствие? Оказало се, че отговорът е положителен.

Какви последици за бебето може да има стресът на бременната жена?

На базата на тези и други изследвания днес вече се знае, че ако бъдещата майка е подложена на тежък стрес по време на бременността, е възможно:

  • да се промени темпераментът на детето – децата стават по-раздразнителни и е по-трудно да бъдат успокоени;
  • да се редуцира техният коефициент на интелигентност – средният спад е около 8 точки за определени умствени и моторни способности, измерени през първата година от живота;
  • да се забави развитието на фината и грубата моторика;
  • да се редуцира потенциалът за концентрация и задържане на вниманието;
  • да се увреди способността на бебето за овладяване на стреса;
  • да се редуцира мозъчният му обем.

Преглед на повече от 100 изследвания в страни с различна степен на икономически просперитет потвърждават, че тези драматични негативни ефекти върху пренаталното развитие на мозъка са универсални.

Видовете стрес по време на бременност – умерен и токсичен

За щастие не всеки стрес води до описаните последици. Умерени нива на стрес като тези, които средностатистическата жена изпитва по време на бременност, всъщност са полезни за бебетата. Стресът кара хората да се движат повече и учените вярват, че обогатяват средата, в която бебета се развиват. Матката е удивително уютна структура и както тя, така и мъничкият й обитател са добре оборудвани, така че да се справят с типичните за бременността фактори, причиняващи стрес. Единственото, на което не могат да устоят, са несекващи, твърде агресивни атаки.

Но как да различим стреса, увреждащ мозъка, от всекидневния, безвреден, дори леко полезен стрес?

Повечето форми на токсичен стрес имат една обща характеристика: усещате, че сте изгубили контрола над онова, което ви връхлита. И това може да повлияе на бебето ви. Очевидно е кои са вредните видове стрес, ако знаете накъде да насочите вниманието си. Такива са значими житейски събития като развод, смърт на половинката или на друг обичан близък, напускане на работа. Доходите също са важен фактор, особено ако живеете близо до линията на бедността. Други неща не са чак толкова ясно видими: липсата на приятели (социална изолация), трайно неудовлетворение от работата, продължително заболяване.

Разбира се, важен е и въпросът за индивидуалната реактивност по отношение на стреса.

Някои хора се справят по-добре, все едно са като имунизирани срещу стрес, други са изключително податливи. Нарастват данните, че податливостта има генетичен компонент и жените, при които е налице такава наследственост, трябва да се стараят да снижат стреса до минимум по време на бременност. Но независимо от всички обстоятелства, ключовият момент е загубата на контрол.

Как реагира бебето в утробата при стреса на бременната си майка?

Множество изследвания са посветени на опити да разберем как майчиният стрес влияе върху развитието на мозъка на плода. И вече има някои отговори, които насочват към най-ниското ниво – това на клетките и молекулите. Важният хормон на стреса е кортизолът. Той е „звездата“ в „отбора подли молекули“, наречени глюкокортикоиди. Тези хормони контролират доста от нашите най-стандартни реакции при стрес – от ускоряването на пулса до внезапните позиви за ходене до тоалетната. Глюкокортикоидите са толкова мощни, че мозъкът притежава естествена „спирачна система“, за да ги „изключва“ веднага щом стресовият фактор си отиде. Зона в средата на мозъка с размер на грахово зърно, наречена хипоталамус, контролира освобождаването и възпирането на въпросните хормони.

При бременните жени глюкокортикоидите стигат до бебето през плацентата и навлизат в мозъка му, подобно на снаряди, програмирани да удрят едновременно две цели. Първата е неговата лимбична система, която е тясно свързана с регулацията на емоциите и паметта. Тя се развива по-бавно, когато има прекомерно количество хормони, което е една от причините, поради която се счита, че когнитивните способности на бебето се увреждат, ако майката е подложена на тежък или хроничен стрес.

Вторият фактор е въпросната „спирачна система“, от която се очаква да овладее нивата на глюкокортикоиди. Ако от майката идват прекомерни количества хормони на стреса, бебето не успява да ги овладява и мозъкът му буквално се просмуква с тях – тяхната концентрация вече не може лесно да се контролира. С тази увредена система за контрол на стреса то може да стигне до зрялата си възраст. Детето може да не е в състояние да „настъпи спирачните“ всеки път, когато стресът стане относително силен. Така завишените нива на въпросните хормони ще станат постоянен спътник в живота му. Ако става дума за момиче и то след време има свои деца, по време на бременността те също ще „плуват“ в тази токсична среда. Плодът ще има не съвсем адекватно функциониращ хипоталамус, който „бълва“ глюкокортикоиди и мозъците на следващото поколение ще бъдат с още по-малък обем. Порочният кръг няма край. Прекомерният стрес се оказва заразен – майката може да го предаде на децата си по време на бременността.

Ето защо, ако сте бременна, избягвайте твърде силния или хроничен стрес!

Ясно е, че твърде много стрес не е полезен за бъдещите майки и техните бебета. За оптимално развитие на мозъка на плода ще бъде най-добре да сте в по-спокойна обстановка, особено през последните месеци от бременността.

Разбира се, не можете изцяло да реорганизирате живота си, защото това само по себе си също би причинило стрес. Но можете да се опитате да сте по-спокойна с помощта на вашата половинка. Можете също така да започнете да идентифицирате онези неща в живота ви, за които ви се струва, че губите контрол, и съзнателно да изградите стратегии, които ще ви позволят да си го върнете. В някои случаи това означава просто да напуснете ситуацията, която ви тревожи. Не се страхувайте да направите тези промени, защото вашата смелост днес ще се превърне в дългосрочна полза за детето ви утре.

Статията е базирана на материали от книгата „Правилата на бебешкия мозък“ на молекулярния биолог Джон Медина, предоставена от издателство „Изток-Запад“

Вижте още:

Как се формира бебешкият мозък през бременността?

Шамарите и детския мозък – какво се случва?

Развитие на емоционалната интелигентност при децата от 0 до 3 години?

16 съвета за безопасно хранене по време на бременност