Майчината свръхопека – или как отглеждаме несамостоятелни деца

Родителския – понякога е защитаващ., понякога е направляващ. A понякога – задушаващ. Превръща се в дразнещ. Отделящ. Той лесно се трансформира в нещо друго, ако родителите забравят да отстъпят навреме, да отпуснат малко контрола.

„Не яж, не пий, внимавай!“

Ако майката контролира всичко, изядено през деня от детето, когато то е само на 2 години, това е нормално, естествено и разумно, особено ако детето има алергия.

Но ето че детето е вече ученик на седем и е поканено на рожден ден на свой приятел, това вече е различно. Има много деца, весело и шумно е, от време на време децата притичват до масата, взимат си нещо за ядене и тичат да си продължат играта. Родителите разговарят оживено. И само една майка непрестанно бди: Да не би синът и да посегне към нещо вредно, алергенно на масата. „Сега пък какво си взе?! Остави бонбона веднага! Иначе си тръгваме!“. Всяка стъпка на детето се контролира от майка му. Тя фактически провокира сина си към играта: „Опитай да си вземеш бонбон от масата, че да не забележа“. Може би този път няма да успее и майка му ще удържи победата. Но уверявам ви, това ще продължи и на следващия празник. Майчиният контрол ще става все по дразнещ и ще отдалечи сина от майката. При това такъв тип контрол се блокира развитието на самоконтрола и чувството за отговорност.

Детето е на седем години. Това вече е способно да открие причинно-следствената връзка между онова, което яде, и обривите по кожата. „Видя ли бонбонче? Можеш да си го изядеш, но нали знаеш колко ще те сърбят ръцете след това?“. Да, детето знае. И може да избере. Само. Съзнателно и отговорно. Важното е да не се страхувате да му гласувате доверие.

„Дай да ти подредя раницата“

Когато майката контролира процеса по подреждането на раницата през първия срок на първи клас, това е нормално, това е адекватен, естествен контрол. Важно е чрез контрола детето да се научи на самоконтрол. „А сега провери още веднъж дали си сложил всичко. Хайде да свирим по програмата в бележника. Така, математика. Сложи ли учебника и тетрадката за работа в час?“. Но ако детето е вече в трети клас, а майка му вечер преглежда раничката с въпроса: „А боичките сложи ли ги?“, това вече е задушаващ контрол. Да си вземе боичките за часа по рисуване – това вече е в зоната на отговорност на детето. И да ги е забравило – какво толкова страшно ще стане? Ще бъде без боички в часа, ще си изпита последиците от това, че е забравило и ще реши самостоятелно възникналото затруднение, като помоли свой съученик да ползва неговите боички. Дори ако не успее да го уговори, дори и в най-лошият получи двойка, това също е опит, от който може да се поучи.

Навремето живеех под наем на място с много лоша шумоизолация. Всяка сутрин станах неволен свидетел на сутрешната подготовка на сина на съседите за училище. Или поне аз си мислех, че се подготвя за училище. Веднъж не се качих със съседите в асансьора, а майката мърмореше, че сесията наближава. Момчето се оказа студент втори курс.

Ето защо още в началното училище трябва да обясните на детето как да си настроя алармата/будилника и как да се буди само. Важно е да научите детето да не закъснява и самичко да следи колко време има за приготвяне за училище.

Другата крайност

Има майки, които изпадат и в опасна противоположна крайност – веднага, от първите дни в училище, отговорността за ученето да бъде прехвърлена изцяло на децата. Това също не помага за развитието на самостоятелност. Не можете да кажете на детето „Както искаш, така си подреждам раницата“, без да сте го научили как да го прави и без да сте му обяснили, че трябва да сверява съдържанието на раницата с програмата за деня. Най-вероятно детето веднага ще преживее неуспех, което ще предизвика много негативно отношение към ученето.

Ето защо принципът е следният: Първо показваме, после го правим заедно, контролираме, после гласуваме доверие.

Как да разберем кога контролът е задушаващ?

Много просто. Задайте си въпроса: Когато контролирам, дали го правя от любов към детето или от любов към себе си? Ако е от любов към себе си и желание за власт, необходимостта от контрол ще бъде формулирана така: „Трябва да правиш каквото ти казвам. Aко не съм го казала, не трябва да се прави. Мама знае най-добре.“

И още един въпрос: Контролирате от желание да помогнете на детето или от желание да се чувствате пълноценни и полезни? Често се случва в основата на родителския контрол да стои мисълта: „A какво ще кажат хората за мен? Ако детето си забравила учебника в къщи,, ако си помисли за мен учителят?

Помислете върху тези въпроси и се опитайте да погледнете действията си отстрани. И помнете, че всичко, което направите днес, ще остави неповторими следи върху бъдещия възрастен, в който ще се превърне вашето дете.

Статията е базирана на книгата
„Самостоятелното дете, или как да стана „мързелива майка“ от Анна Бикова