Момичетата и приятелството

Приятелите са важни за всички нас, но за момичетата те са като въздуха, който дишат. На 6 или 7 години, когато тръгват на училище, момичетата разчитат на приятелките си за компания, утеха или забавление. Родителите си отдъхват с облекчение, когато те си намерят една или две приятелки, на които наистина да могат да разчитат.

Приятелите, разбира се, могат да бъдат и повод за болка. В 9 от 10 случая, когато дъщеря ви дойде при вас разплакана, това ще се дължи на нещо, което се е случило в социалната й среда. За разлика – момчетата като че ли приемат нещата доста по-спокойно. Момченцето може да се сбие с приятелчето си, но едва час по-късно отново са първи приятели. Докато момичетата може и да продължават да се тормозят до петък, че в понеделник някой им се е намръщил, а те не знаят защо.

В действителност общуването между хората е толкова сложно, че отнема десетилетия да го усвоим. Всички ние още се учим. Ето защо, когато става дума за приятелите, дъщерите ни може да имат нужда от помощ. Като техен опорен стълб у дома ние, родителите, трябва да им помагаме да разберат „какво се е объркало“, да лекуваме раните им, ще ги подкрепяме и да насърчаваме новите им опити.

Как се развива приятелството при малките момичетата до пубертета?

Пътешествието на дъщерите ни към приятелството започва от най-ранна възраст. Бебетата се впечатляват от други бебета, но не играят с тях – мама и татко са толкова по-забавни. Децата под 3 години не могат да общуват помежду си за повече от няколко минути – не и без нужда от рефер, но поне се забелязват.

На 4 или 5 годинки повечето момиченца могат да си играят вече доста добре. Най-много ги забавляват игрите, в които включват въображението си – тези, в които се преструват на някого. Изумително е до къде стига фантазията им и колко голям е измисленият им свят. Въображаемите игри са основа на цялата креативност, която се разгръща по-късно, защото нищо не се случва, без първо да се появи във въображението.

Много важен етап от развитието на приятелствата при момичетата са съвместните игри. Те включват цял нов набор от умения. Момиченце, което си играе само, може да направи инжекция, защото мечето няма да възрази. При играта с други деца обаче трябва да се договори споделен свят на фантазии – не може да бъдеш кралица на пиратите, ако нямаш екипаж. Ако си твърде обсебена от властта, той ще се вдигне на бунт и ще отплава. Това е само един пример как в играта се учим да общуваме помежду си.

Да се намесим ли при възникване на конфликт?

Когато в приятелството между момиченцата се появи незначителен или временен проблем, родителите трябва да се намесят само в краен случай. Разговорът с просълзено дете, което се оплаква, че „никой не си играе“ с него, може да доведе до изясняване – как нещата се объркаха? Поговорете с дъщеричката си за „споделяне на важните функции“ и как трябва другите деца също да имат думата в играта.

Понякога може да стане доста напрегнато. Едно от шокиращите открития за родителите, а и за самите хлапета, е колко груби и безсърдечни могат да бъдат мъниците понякога. Обяснението не е сложно – те просто не са се научили да прикриват емоциите си. Могат да мразят ужасно силно, но за кратко, и след това всичко е простено. Не бива да се намесваме, докато някой не дотича при нас, защото е пострадал. Дори и да се случи подобно нещо, опитайте се да не вземате страна, но се постарайте да охладите страстите и да възстановите спокойствието. Обикновено така и става и играта продължава.

Момичешките приятелства в тийнейджърска възраст

Към края на основното училище приятелствата между момичетата се задълбочават и се превръщат в истинско споделяне на чувствата. Обикновено момичетата в тази възраст имат една по-близка приятелка, а понякога се движат по 3 и са почти неразделни. Причината за това задълбочаване на приятелството в годините преди пубертета и по време на него е, че приятелите са част от продължителното откъсване от зависимостта от мама и татко.

При момичетата това се изразява в споделянето на тайни. Преди да навършат 5 те са готови да споделят всичко с всеки и има вероятност да се получат доста конфузни ситуации, но между 5 и 10 години повечето деца са особено лоялни към семействата си. На 10-годишна възраст обаче момичетата започват да се дистанцират от семействата си и да бъдат по-обективни. По време на пубертета момичетата споделят с приятелките си най-дълбоките си притеснения и проблеми в семейството. Явно това е сериозен източник на утеха и подкрепа за тях, тъй като в този период преживяват някои необходими и полезни конфликти с родителите си. Както ние сме ги утешавали заради проблемите с приятелките им в основното училище, така те ги утешават заради проблемите с нас в гимназията.

Споделянето на проблемите помага за изграждането на връзка – до такава степен, че достатъчно самоуверени момичета могат да си измислят проблем, за да покажат съпричастност към приятелка, която наистина е подложена на стрес в семейството си.

Приятелите в основното училище са за компания и за забавление. В тийнейджърските години към тези неща се прибавя и нуждата от тях като слушатели и емоционална подкрепа.

Какви социални умения изисква приятелството?

Уменията за общуване се зараждат още в бебешка възраст. Сигурната връзка между бебето и майката полага основите на доверието, на способността да обичаш и да се сближаваш с околните. Ако дъщеря ви е била близка с вас, тя ще знае как да се сближи и с околните.

Някои от момичетата, с които дъщеря ви ще се опитва да се сприятели, може да не са имали сигурна връзка като новородени – със студени и безразлични майки, изпаднали в стрес или депресия – и при тези приятелства могат да възникнат проблеми с определянето на ролите в отношенията. Несигурността при момичетата може да се прояви с прекалено желание за близост, налагане на собствената воля и нежелание да дели с никого новата си приятелка. Или може да се опита да доминира и да контролира положението – ще правим, каквото аз кажа и ще ходим където аз избера. Това може да бъде преодоляно, ако се създаде здрава връзка, но в повечето случаи на момичетата това им идва твърде много и те се дистанцират. Ако дъщеря ви е тази, която няма достатъчно сигурност, може би е добре да получи близост и приятелство първо от вас, преди да се почувства готова да се сприятели с връстниците си. Майките и бащите са първите приятели на дъщерите си.

Вгледайте се в собственото си поведение – държите ли се спокойно и земно и на разположение на дъщеря си ли сте, когато сте заедно? Някои момичета имат по-голяма нужда от подкрепа от други. Някои майки (или бащи) са непостоянни – показват изключителна заинтересованост в един момент, а в следващата минута се разсейват. Дъщерите им скоро издигат преграда, защото им е трудно да се справят с това. Не губете кураж, никой не е идеален и както при другите й приятелства, в отношенията ви с вашата дъщеря неравностите винаги могат да бъдат изгладени.

7-те основни принципа на приятелството

1. Да се радваш на компанията на другите – леката и приятна компания е възможност за забавление. Много момичета в началото са срамежливи, но при внимателно окуражаване се измъкват от черупката си.

2. Да се научиш да изчакваш реда си и да споделяш – това означава да се откажеш от нещо, което искаш, заради удоволствието да бъдеш с някого.

3. Да проявяваш съпричастност – да си представиш как би се почувствал(а) на мястото на свой приятел и да се радваш на успехите и победите му. Това умение изисква по-високо ниво и невинаги се постига с лекота.

4. Да можеш да овладееш агресията – без да крещиш и критикуваш приятелите си, когато не си съгласен(на). И без да избухваш, когато губиш спора.

5. Да се извиниш, когато сбъркаш или засегнеш приятел.

6. Да умееш да различаваш чувствата – да забележиш, че някой е ядосан, тъжен, уплашен и да се държиш подобаващо.

7. Да знаеш кога може да се довериш на някого и кога не и да разбереш, че хората могат да те подведат заради своя облага. Дъщеря ви ще бъде изненадана и наранена, ако някоя приятелка я излъже или измами. Ще се наложи да я успокоите и да й обясните, че някои хора не са научени колко ценно е доверието. Не се отчайвайте, просто бъдете внимателни.

Всеки от тези проблеми ще се появява в ежедневието на дъщеря ви. Когато дойде при вас наранена или объркана, можете да отбележите за кое умение става въпрос, да я изслушате, а след това да поговорите как да използва това умение на практика. Няма да постигнете успех веднага, затова й обръщайте внимание през следващите няколко дни или седмици. Дори и ние, възрастните, невинаги се справяме с дадена ситуация, затова проявете респект към големия брой неща, които трябва да усвои и я хвалете и подкрепяйте при всеки напредък, който отбелязва, дори да е съвсем малък.

Бъдете модел за подражание на дъщеря си по отношение на приятелството

Както при повечето умения в живота ролевите модели могат да бъдат много полезни. Ако майката на момичето отива да заговори хората при различни социални събития, интересува се и си приказва оживено с тях, дъщеря й вижда как се прави и как се създава приятна атмосфера. Майка, която е вечно намусена и няма време за хората, е малко вероятно да има дъщеря, притежаваща тези качества. Ако сте притеснителни по природа или тя е такава, не насилвайте нещата – първата стъпка е вие да се чувствате добре.

Споделянето и редуването обикновено се научава от общуването с братята и сестрите. Ако дъщеря ви е единствено дете, може да й преподадете тези умения и да ги упражните у дома. Като учите децата си да се разбират търпеливо, но отдадено, държите на уважението, любезността и готовността за споделяне, спокойното решаване на конфликтите, много ще им помогнете да пренесат тези умения в по-широка среда, в училище и на всякакви места. Ако дъщеря ви е груба с вас, тогава ще бъде груба и с останалите, които може да не проявят такава търпимост. Затова ще й бъде наистина полезно да поработите върху уважението.

Човек се научава на съпричастност от опита на другите. Използвайте думи, описващи чувства, постарайте се изражението да съответства на това на дъщеря ви и да й съчувствате – отделете време да разберете какво я мъчи. Ще видите, че дъщеря ви от съвсем малка ще започне да прави същото с мечетата и куклите си, когато ги повива, успокоява и така нататък. Това е добър знак, че ще бъде грижовен приятел в истинския живот.

Много е важно дъщеря ви да умее да отстоява правата си. Ако вие сте способни да го правите – например да се изправите пред хората в магазина или у дома и да изразите недоволството си – и тя ще се научи на това. Когато има проблеми с приятели в училище, можете да й подскажете какво би могла да каже и как да се изрази, така че да бъде директна и ясна в отговора към тях.

Ако сте мили и тихи по природа, може да ви се наложи да проявите повече твърдост като родител. Когато между вас и партньора ви например назрее конфликт, обърнете внимание дали сте ядосани, или шумни. Дъщеря ви трябва да види, че запазвате хладнокръвие в напрегната ситуация.

В крайна сметка ще бъде чудесно да седнете с дъщеря си и да обсъдите кое е важно за доброто приятелство. Приятелите могат да бъдат извор на сила и благосъстояние. Умението да създава здрави и близки приятелства е едно от на-важните, на които можете да научите дъщеря си. Струва си да отделите време, да поговорите с нея и да й помогнете. В бъдеще тя ще бъде водена от милото ви отношение и търпението ви в решаването на проблемите.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Статията е подготвена по материали от книгата „Как да възпитаваме момичета“ на Стив Бидълф, австралийски семеен терапевт и автор на книги за отглеждането на деца и изкуството да бъдем родители