Трите прасенца – (текст на приказка+филмче)

Имало едно време една мама праска, която имала три малки прасенца и понеже нямала достатъчно храна за тях, тя им казала, че е по-добре да тръгнат по света да си търсят щастието.

Първо тръгнало най-голямото прасенце. И като припкало по пътя, срещнало един човек, който носел сноп слама. Много учтиво то помолило:

— Бъдете така добър, господине, дайте ми тази слама да си направя къща.

Като видял колко възпитано е прасенцето, човекът му дал сламата и то се заловило за работа и си построило хубава къща.

Когато къщата била готова, случило се да мине един вълк.

Той видял къщата и надушил прасенцето вътре.

Почукал на вратата и казал:

— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!

Прасенцето надзърнало през ключалката, видяло грамадните му лапи и отговорило:

— Не! Не! Не! И върха на зурличката ми няма да видиш!

Вълкът се озъбил и казал:

— Тогава ще пухтя и ще духтя, докато съборя къщата ти!

И наистина запухтял и задухал и къщичката се разхвърчала.

А вълкът изял прасенцето и продължил пътя си.

После и второто прасенце тръгнало и срещнало един човек, който носел наръч клонки, и учтиво го помолило:

— Бъдете така добър, господине, дайте ми тези клончета да си направя къщичка.

Като видял колко възпитано е прасенцето, човекът му дал клонките; и прасенцето се заловило за работа и си построило хубава къщичка.

Случило се, че когато къщичката била готова, вълкът минал край нея, видял я и надушил вътре прасенцето.

Почукал на вратата и казал:

— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза! Пусни ме да вляза!

Прасенцето надникнало през ключалката, видяло големите зъби на вълка и отговорило:

— Не! Не! И върха на зурличката ми няма да видиш!

Вълкът се озъбил и казал:

— Тогава ще пухтя и ще духтя, докато съборя къщичката ти!

И наистина задухал и запухтял, и къщичката се разхвърчала.

Вълкът изял прасенцето и продължил пътя си.

Накрая и третото прасенце тръгнало и срещнало един човек, който носел куп тухли, и учтиво го помолило:

— Бъдете така добър, господине, дайте ми тези тухли да си направя къщичка.

Като видял колко възпитано е прасенцето, човекът му дал тухлите и прасенцето си построило хубава къщичка.

И така се случило, че когато къщичката била готова, минал вълкът, видял къщичката и надушил вътре прасенцето.

Пак почукал на вратата и казал:

— Прасенце! Прасенце! Пусни ме да вляза!

Прасенцето надникнало през ключалката, видяло грамадните очи на вълка и отговорило:

— Не! Не! Не! И върха на зурличката ми няма да видиш!

— Тогава ще пухтя и ще духтя, докато съборя къщичката ти! — озъбил се вълкът.