3 практики, които ще ни помогнат да бъдем по-спокойни родители

Как да станем по-спокойни родители? Може би, за да се опитаме да отговорим, трябва да се запитаме съществуват ли въобще напълно спокойни родители? Отговорът е: разбира се, че не. Колкото и спокойни да ни изглеждат другите майки и бащи на децата около нас, те са нормални човешки същества. Както няма идеални хора, така няма и идеални родители. А определено да регулираме емоциите си е вероятно най-трудната задача, стояща пред всеки, който има деца.

И все пак…

Според клиничния психолог Лора Маркам, автор на книгата „Спокойни родители, щастливи деца“, това, което отличава спокойния родител от останалите, е, че се е отдал изцяло на самоконтрол, изграждане на близост и напътствия, а не на контрол над своето хлапе. Това отдаване променя поведението ни като родители с всяко следващо действие, което предприемаме. И тъй като връзката родител-дете представлява серия от моменти заедно, всички тези положителни избори се натрупват.

Няма родител, който да е винаги спокоен. Но майките и бащите, които искат повече спокойствие в семейството и в собственото си сърце, може да започнат да прилагат 3 безценни практики:

  1. Спокойният родител регулира своите емоции, дори когато се сблъсква с бурните реакции и лошото поведение на детето си

Ако се придържаме към това, тази практика ще ни позволи да изградим позитивна връзка с децата си, дори когато емоциите ескалират. Със сигурност мъниците ни ще се държат детински понякога, затова наша е отговорността да постъпваме като възрастни, което значи да не се подаваме на изкушението самите ние да избухнем в гневен изблик. Като родители от нас зависи дали ще успокоим бурята в нашия малчуган или ще я развихрим с реакциите си.

Към регулиране на емоциите трябва да се стремим не само заради нашите лични взаимоотношения с което и да е от нашите деца, но и за да окажем положително влияние върху отношенията между братята и сестрите в семейството. Тъй като родителите са модел за подражание, често се случва да чуем нашият мъник да говори на сестра си или брат си, използвайки думи и тон, които е чул от нас. Децата на родителите, които владеят емоциите си, се научават да контролират собствените си чувства, следователно и поведението си – включително и това към останалите деца. Те могат по-лесно да се успокоят, затова се карат по-малко с братята и сестрите си и с приятелите си.

  1. За спокойния родител е важно да поддържа топли отношения със своето дете

Всяко хлапе има нужда да бъде чуто, разбрано и ценено заради това, което е. В противен случай изпитва страх да дава израз на потисканите си емоции. Близостта е тази, която мотивира децата ни да следват нашите напътствия. В противен случай, не можем наистина да накараме някого да направи нещо, без да използваме сила. В такива ситуации мъниците ни са принудени да изберат да направят каквото им казваме. Затова за много родители животът с децата е безкрайна поредица от подкупи, заплахи и борба за надмощие. Но когато родителите имат дълбока връзка с хлапето си, то иска да защити тази връзка и е много по-склонно да следва напътствията на родителите си. Затова децата, които се чувстват близки с майка си и баща си, са много по-сговорчиви. Така, разбира се, е много по-лесно и за родителите, и за всички братя и сестри в семейството, защото малчуганите са по-радостни и щедри на емоции. И не на последно място, много по-вероятно е едно дете, което се чувства близко с родителя, да изповядва неговите ценности и да следва примера му. Това означава, че най-вероятно ще се държи и с братята и сестрите си така, както родителите му го правят, ще бъде грижовно, мило и търпеливо.

  1. Спокойният родител напътства вместо да контролира

Контролът представлява принуда над детето да се държи както ние искаме, заплашвайки го с наказание, ако не го прави.

Спокойните родители не наказват децата си. Поставят граници, разбира се, но това не включва наказания. Много хора смятат, че строгото родителство произвежда деца с по-добро поведение, но това просто не е вярно. Научните изследвания върху методите за дисциплиниране регулярно показват, че строгото и авторитарно възпитание всъщност произвежда деца с по-ниско самочувствие, които се държат по-зле от останалите и следователно биват по-често наказвани.

Другият проблем при наказанията е, че ако детето в действителност не избира само своето поведение, то не е мотивирано отвътре да „прави каквото е редно“. Би било много по-удобно, ако децата ни просто ни се подчиняваха. Но необходимостта да правят това, което сами избират, всъщност е хубаво нещо. Така започват да поемат отговорност за себе си. Ако напътствате детето си, вие му помагате да развие в себе си уменията и желанието да показва най-добрата си страна по-често. Мотивацията му идва от самото него.

Има и още една доказана полза от тази практика на напътстването. Изследвания по въпроса показват, че децата с родители, които наказват и налагат контрол, са по-негативно настроени едно към друго, тъй като те виждат, че начинът да накараш някого да прави каквото искаш, е да използваш заплахи и сила. Все пак, те са внимавали и наблюдавали действията на майка си и баща си. За разлика от тях, спокойните родители учат децата си как да общуват и как да разрешават конфликти – например как да получат това, от което имат нужда, и същевременно да проявяват уважение към отсрещния. Затова и тези малчугани се справят по-добре с неизбежните проблеми в живота в по-късна възраст.

В заключение, спокойствие в семейството не означава в дома да няма непокорство и оживление. Това значи просто, че в себе си ние като родители се стремим да бъдем по-търпеливи и неизбухливи, да оберем реакциите си. Така ще бъдем по-добър пример за подражание за децата си и ще им помогнем да формират мозъчна и нервна система, които могат да се саморегулират.

 Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg