До майката, която не се прави на перфектен родител

Миналата вечер влязох в един магазин, за да купя някои неща за един от училищните проекти на най-големия ми син. Всичко си беше наред, докато не си погледнах часовника и не видях, че е 8:40 ч. вечерта. Пред мен на касата на магазина имаше още двама души. Погледнах към бебето в ръцете ми, което се прозяваше и започнах да се обвинявам, че съм го извела толкова късно. Да не говорим пък колко виновна се чувствах и за това, че бях забравила за проекта на сина ми, който трябваше да бъде предаден на следващия ден.

И тогава те видях да влизаш. С теб бяха две малки деца – и двете на видима възраст под 3 години, но това като че ли въобще не те напрягаше. Не ги държеше за ръка, когато влязохте. Вместо това, просто им се беше доверила, че ще стоят близо до теб в магазина. Дори не им беше взела от онези специални детски колички, които се предлагат в големите магазини. Разглеждаше продуктите по рафтовете съвсем спокойно, без никакво бързане и изглеждаше така, все едно беше дошла да пазаруваш за удоволствие, а не по необходимост. И то в 8:20 ч. вечерта. С две малки деца. Не можех да разбера как може да си толкова спокойна и само те зяпах.

А ти продължаваше да се усмихваш на децата си, които вземаха и оглеждаха едно след друго някакви неща от рафтовете. Сякаш въобще не те притесняваше това, че е вечер и за тях е късно да са навън. Изглежда не те интересуваше дали някой ще те „гледа накриво“, защото си довела двете си малки деца по това време в магазина. Вместо това от теб лъхаше спокойствие, безгрижие и липса на всякакво напрежение. И в този момент спрях да се самообвинявам и много ми се прииска да съм като теб. Защото ти постъпваше правилно.

Онази вечер в магазина ти се възхитих, защото не се правеше на „перфектната майка“. И днес призовавам и другите майки, които ще прочетат този текст, да се поучат от теб. Защото във второто десетилетие на 21 век отвсякъде ни заливат непоискани съвети за това как да сме съвършени родители.

А ние просто трябва да осъзнаем, че ако от време на време не се спираме за момент, за да обърнем внимание на най-важните неща в живота си, може и да ги пропуснем.   

Така че – ето 4 важни урока, които всички ние можем да научим от теб:

  1. Има различни начини, по които всяка от нас може да бъде добра майка

Лесно е да си кажем, че има точна формула за това как да бъдеш „добра майка“. Обаче понякога добрата майка е малко по-различна от това, което очакваме. Добрите майки не винаги слагат децата си да спят в 8:00 часа вечерта. И не винаги държат малкото си дете за ръка в супермаркета. И понякога позволяват на хлапето си да хапне шоколад след вечеря. Ако не повярваме, че това също може да е правилно, никога няма да се почувстваме свободни от модела на „перфектната майка“, в който постоянно се опитват да ни вкарат и все ще се стремим да бъдем нещо, което всъщност не сме.

  1. Ние, майките, трябва да вземаме решения като избираме това, което е най-добро за нашето семейство, а не това, което всички казват, че е „правилно“

Онази вечер, докато гледах майката в магазина, ми стана ясно, че тя не се интересуваше какво ще си помислят другите за нея. Тя просто правеше това, което беше най-добре за нея и за нейните деца. Като родители можем да вземем пример от нея и е добре да осъзнаем, че това, от което се нуждае нашето семейство, не е същото като това, от което има нужда семейството на съседите или на приятелите ни. Някои деца си лягат по-късно, защото на другия ден могат да поспят до късно. И обратно – някои майки може да сложат децата си да спят и преди 8:00 часа вечерта, защото трябва да ги събудят в 7:00 часа сутринта за детска градина. Никой не знае по-добре от вас какъв е най-подходящият режим за вашето семейство. Помнете това винаги, когато ви се налага да вземате решения.

  1. Ако не се спираме за момент, ще изпуснем най-същественото в живота

Забелязали ли сте, че има дни, в които ежедневието така ви поглъща, че в тичането от едно място на друго и от задача на задача не ви остава време да се зарадвате на децата си. Например, ако онази вечер в магазина не се бях напрегнала толкова много, може би щях да погледна по коренно различен начин на проекта на сина ми и щях да изпитам истинско удоволствие от това, че му помагам в тази задача. Но тъй като бях съсредоточена в това какво трябваше да направя и какво не трябваше да стане така, както аз го направих, въобще пропуснах настоящия момент. И това е много тъжно. Като майки не трябва да позволяваме стресът и напрежението от стремежа ни да сме перфектни да отнемат хубавите мигове, които животът ни поднася.

  1. Трябва да се откажем от идеята, че можем да бъдем перфектни родители

Ако продължаваме да вярваме, че сме способни да приготвяме само здравословни ястия от органична храна, да възпитаваме деца с безупречно поведение, които спят по 14 часа на нощ и могат да четата на 2 години, ще се превърнем в едни нещастни майки. Защото всичко това просто не е постижимо. И никога няма да бъде. Всички ние уж знаем, че не можем да сме перфектни, но прекарваме толкова много време и хвърляме такива големи усилия в безсмислена борба. А от това нямаме полза нито ние, нито децата ни.

Онази вечер в магазина майката, която толкова ме впечатли, изглежда въобще не се притесняваше, че не е модел на „съвършения родител“. Обаче тя изглеждаше толкова щастлива и това много ми въздейства. Толкова много, че написах този текст след случката. И го написах за всички майки, които искат да скъсат веригите на стремежа си всеки малък детайл от живота на семейството им да бъде перфектен и планиран. Написах го, за да им кажа: Нека се опитаме да си подаряваме поне няколко мига в забързаното ни ежедневие, в които няма да се стараем да бъдем „съвършени родители“ и просто ще се наслаждаваме на времето с децата си. Защото то е безценно и няма да се повтори.

Автор: Куин Кели
майка на 4 момчета, блогър, брачен консултант и семеен терапевт
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

5 мита за перфектната майка

Детето ти е отделен човек, спри да прехвърляш амбициите и комплексите си върху него!

Не съм идеална майка

Аз съм лоша майка и не храня детето си