Как да научим децата да ценят и пазят вещите си?

деца играчки възпитание

За нас, възрастните, е пределно ясно, че трябва да бъдем внимателни и да ценим вещите, които притежаваме. Това е така, защото в повечето случаи доста сме се потрудили, за да ги придобием и те не са лесно заменими. Дали обаче и с децата нещата стоят по същия начин? Трябва ли и те да имат същото отношение към играчките и вещите си от много малки и защо очакваме то да им бъде вродено?

Не можем да отречем, че много родители неизбежно остават разочаровани, когато тяхното енергично прохождащо мъниче хвърля и чупи играчките си и въобще не го е грижа за тях. Това, което възрастните пропускаме в тези случаи обаче, е, че малките деца първо трябва да бъдат научени от нас защо и как да ценят и пазят вещите си и как да се грижат за тях така, че да не ги повредят.

Децата трябва да изпитат добрия пример на практика

Като майка на две прохождащи деца и бивша учителка, от опит знам, че най-добрият начин да научим мъниците на нещо е практическият подход. Хлапетата буквално „попиват“ това, което виждат, че правим ние, големите хора. От друга страна, те се опитват да се държат по различен начин и наблюдават реакциите ни на новото им поведение.

Как научих този урок?

Случи се в един от дните, в които провеждахме образователна дейност на открито през пролетта с група 3-годишни деца. Трябваше да засадим цветя в една оранжерия и да ги полеем. Аз работех спокойно с дечицата срещу мен като първоначално вършех по-голямата част от работата сама – слагах почва в саксиите, вземах цветята от една щайга, слагах всяко едно в отделна саксия и допълвах с нова почва. Бях инструктирала мъниците да наблюдават какво правя и да ми помагат, когато дойдеше време за поливане на цветята. Те обаче кипяха от енергия и виждах колко трудно им беше да не пипат красивите цветя.

По едно време се обърнах само за секунда, за да взема нещо, и хлапетата внезапно налетяха на саксиите с цветята като пчели на мед. За части от секундата саксиите бяха преобърнати, почвата разсипана и разпиляна навсякъде, а цветята откъснати от стеблата им. Оранжерията заприлича на бойно поле, в което цветята бяха жертвите.

В този момент осъзнах, че ако бях ангажирала децата в по-голяма степен в засаждането на цветята, това щеше да бъде далеч по-добра тактика. Така щях да им покаже важността и ценността не само на дейността, която извършвахме, но и на самите инструменти и вещи, които използвахме в процеса на работата.

Така че – започнах отначало. Но този път ангажирах децата с работата и ги включих да ми помагат. Едно от тях държеше саксията, докато неговите приятелчета засаждаха цветето, а други го поливаха. И всъщност тази дейност се оказа много повече от просто засаждане на цветя. Това занимание помогна на децата да погледнат по-различно на вещите, които използваме в игрите и учебните дейности.

Това беше част от опита ми като преподавател, но нека споделя няколко съвета и като родител:

Какво можем да направим вкъщи, за да покажем на детето как да се грижи за вещите и играчките си?

Да бъдем пример за подражание

Звучи очевидно, но ние, родителите, понякога забравяме колко важно е всъщност това. Децата се учат като копират нашето поведение, нашите действия. Затова нека им даваме добър модел за подражание, който да следват – ако трябва, нека забавим речта си, нека контролираме жестовете и мимиките си, за да сме сигурни, че мъниците виждат и чуват това, което бихме искали да им кажем и покажем.

Освен това, вкъщи може да демонстрираме на хлапетата правилното поведение чрез игра, като включим техните играчки или нашите вещи. Междувременно е добре да обясняваме. Например, когато си сваляме палтото или якето, може да привлечем вниманието на детето и да му кажем и покажем как ще го окачим, без да го изцапаме или измачкаме. Постепенно мъниците ще разберат и по-сложната концепция, че когато се грижим за нашите вещи и неща, това означава, че ги ценим.

Да бъдем ясни в очакванията си

Понякога гледаме отвисоко на факта, че децата не знаят какво точно се очаква от тях. На нас възрастните може да ни се струва съвсем естествено всеки да знае, че цветята не се изтръгват от стеблата им, но за едно малко дете това е вълнуващ и интересен начин да научи повече за цветето. Понякога хлапетата повреждат или показват неуважение към някоя вещ или играчка само защото са много развълнувани, че я имат, и във вълнението си по невнимание я чупят. Пак ще дам пример с децата, на които показвах как се засаждат цветя – първоначално те накъсаха цветята чисто и просто от вълнение и любопитство.

Така че, нека ясно кажем на децата какво очакваме от тях, когато, например, получат нова играчка за рождения си ден – да я пазят и да си играят внимателно с нея, за да не я повредят. И е добре да им покажем какво точно означава това. В този случай може да обясним: „Много се радвам, че си харесваш новата играчка. Очакваме да се грижиш много добре за нея. Това означава да не се опитваш да я счупиш и да я оставяш на безопасно място, когато дойде време да чистим стаята ти.“  Така нашите думи ще обърнат внимание на детето и ще му разяснят какво очакваме от него и от отношението му към неговите вещи.

Да запознаем детето с последствията

Понякога нашият мъник може да минава през такъв период на развитието си, в който да иска да чупи и разхвърля разни неща из цялата къща. Може да става въпрос за неговите играчки или за вещите на другите от семейството, за дрехи, за храна, за мебели и т.н.

Напълно възможно е това да е просто стадий от порастването му. Друго потенциално обяснение за деструктивното поведение на детето е, че това е неговият начин да си играе и така да опознава нещата, които го заобикалят, да открива начина, по който те работят. Възможно е причината за тези действия да е любопитството и стремежът да се натрупа информация, защото всъщност вкъщи си имаме един малък инженер, учен, архитект, лекар, астронавт или конструктор.

Ако е така, спокойно можем да започнем да учим детето си да цени и пази вещите си, като едновременно с това му обясняваме какви ще бъдат последствията, ако то не „следва правилата“, установени в семейството. Например, ако хлапето започне да си играе с количките си като ги удря една в друга или да ги хвърля, може да му ги вземем временно. И задължително да му обясним защо сме ги взели. Когато детето се успокои, ще започнем да му ги връщаме една по една и пак ще му обясним правилата. Може да кажем смедното: „Ти чупиш количките и играеш опасно с тях. В нашето семейство се отнасяме внимателно към вещите и играчките си и пазим себе си и другите, за да не се нараним. Не искам да удариш брат си с някоя количка. Искам да внимаваш и да се отнасяш добре с него. Ето връщам ти една количка, за да видя как ще си играеш с нея. Ако не я хвърляш и не я чупиш, ще ти върна още една.

Да позволим на детето да поеме отговорност

Ако се замислим, всяка седмица и дори всеки ден ни се отваря възможност да дадем възможност на нашето малко дете да се научи да поема отговорност за себе си и за своите вещи. Това ще помогне на мъничето постепенно да изгради добра основа и да се учи да бъде самостоятелно и независимо.

Обличането сутрин е идеална дейност, с която да започнем. Можем да включим детето в процеса на избиране и приготвяне на дрехите и обувките. Докато го правим заедно с него, нека му говорим за това колко е важно да се грижим за тялото си, за дрехите, които носим, и да му обясним как става това с прости думи.

Друг начин да научим децата да проявяват отговорност е като им даваме задачи или някои леки домакински задължения, а след това ги похвалим или им даваме малки награди, когато ги изпълнят. Така ще постепенно ще започнем да запознаваме мъниците и с идеята за парите и с концепцията, че вещите си имат цена.

Да насърчаваме детето, дори когато прави грешки

Нека не забравяме, че човек се учи от грешките си. Ако нашето хлапе не цени вещите и играчките си, може да опитаме да променим собствената си гледна точка към ситуацията, да научим нещо заедно с него.

Нека бъдем търпеливи с децата си, когато не постъпват според нашите очаквания – да им даваме добър пример, като едновременно с това показваме и обясняваме. Можем да кажем на детето как очакваме да се отнася към вещите си, да му дадем шанс да поеме отговорност и винаги да му даваме положителна обратна връзка, когато направи добър избор. Това ще минимизира грешките му и ще засили у него желанието отново и отново да се стреми към този правилен избор.

В заключение – още веднъж да повторим, че е изключително важно да не губим позитивната си нагласа и да окуражаваме детето си. Нека го насърчаваме с мили думи. Така то няма да губи желание да се учи на нови неща, а ние самите като родители ще имаме стимул да продължаваме да възпитаваме у него внимание към вещите и играчките му. И да не забравяме, че особено докато детето е малко, ние сме неговият модел за подражание.

Автор: Кристен Мидълтън
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg