8 грешки които родителите допускат, когато детето е болно

болно дете грешки

Децата боледуват често, особено докато са в яслата и детската градина, когато имунната им система е все още незряла и се развива. Като родители, ние, разбира се, се стремим да правим най-доброто за тях и да действаме по възможно най-правилния начин, когато са с хрема, болно гърло, температура или с нещо по-сериозно като вирусна инфекция.
Понякога обаче точно в стремежа си да направим най-доброто, допускаме някои грешки. А щом става въпрос за здравето на детето, грешките могат да доведат до сериозни нежелани последици. Ето защо, следващия път, когато хлапето ни се разболее, нека помислим добре преди да предприемем някое от следните действия:

1. Търсене на съвети по интернет

Независимо дали става въпрос за търсене на информация за определено заболяване, симптом или лекарство в интернет или за искане на съвети от други родители и „вещи лица“ (например в родителски групи в социалните мрежи или форуми) – това е една доста тревожна практика. Ако детето има здравословен проблем, а родителят няма медицинско образование – най-естественото и правилно нещо е да се обърнем към лекар. Може да се консултираме с педиатъра на детето и той да ни насочи към конкретен кабинет, а ако симптомите са ясни и състоянието е остро, да се обърнем директно към съответния специалист. В интернет информацията по много теми е изключително обширна, идва от най-разнообразни източници, така че е твърде вероятно да попаднем на съветите на некомпетентни лица. А когато и самите ние нямаме необходимите образование и опит да отсеем ценния съвет от грешния, можем в добрите си намерения много да навредим на детето си.

2. Самолечение с антибиотици

Когато детето ни ходи на ясла или детска градина, много голям процент от боледуванията му са предизвикани от вирусни инфекции, за които лекарите многократно алармират, че не се лекуват с антибиотик в първоначалната си фаза. Някои родители обаче не само прибягват до лечение на хлапето с антибиотик твърде рано – преди да са изчакали педиатърът да го назначи, но и сами предписват вида на антибиотика. Тук отново трябва да се каже, че това е допустимо, само ако самите родители са медицински лица. В другите случаи е задължителна консултация с лекар. Все пак се касае за здравето на детето и експериментите са забранени. Антибиотикът не е универсално лекарство. Още повече, специалистите казват, че в определени случаи антибиотиците не само не подпомагат хода на лечението, но и при чест прием бактериите развиват резистентност към тях и следващия път, когато детето наистина има нужда от антибиотично лечение, то спира да се влияе от ефектите му. Има и още една честа грешка на родителите при антибиотична терапия – при първите симптоми на подобрение лечението да се прекратява. Това не трябва да се прави, тъй като също създава условия за развиване на антибиотична резистентност, ако не се изпълни целият курс на лечение, предписан от лекаря.

3. Даване на лекарства не по лекарско предписание

Тази грешка е тясно свързана с предходните две. Някои родители се изкушават да дадат на детето си лекарство, което е подействало добре на негово приятелче със сходен проблем, или защото друга майка го е препоръчала по интернет или защото е широкоспектърен антибиотик, който „помага за всичко“. Това е сериозна грешка, която може да доведе до много негативни, дори фатални, последици за здравето на детето.
Много погрешно е също така да се дават лекарствата, предписани на друг човек. Например, ако по-малкото ни дете се разболее и педиатърът назначи определени лекарства за него, когато и по-голямото се почувства зле след няколко дни, не трябва да му даваме същите лекарства на своя глава. И тук е задължителна консултацията с лекар, защото всеки организъм има своите специфични особености и педиатърът ще прецени и ще реши компетентно дали предписаните лекарства могат да се дават на двете деца едновременно.

4. Промяна в дозировката на лекарствата

Самосиндикалното намаляване или увеличаване на предписаната доза на дадено лекарство също е сред сравнително често срещаните грешки. Понякога на нас родителите ни се струва, че медикаментът не действа и затова по своя инициатива увеличаваме с малко дозата или намаляваме интервала, който трябва да се спазва между два последователни приема на препарата. Това е погрешно – то едва ли ще реши проблема, а в същото време е доста опасно, защото дозировката, която назначава педиатърът или друг специалист е съобразена с много неща – възрастта и теглото на детето, евентуални негови алергии и предишни реакции, доносено или недоносено е родено и др. При измерване на дозата най-препоръчително е да се използват оригиналнта дозаторна спринцовка или мерителна лъжичка, която е приложена към лекарството. Обикновените лъжици – супени и чаени, не са точни.

5. Детето само взема лекарствата си или много хора се редуват да ги дават

Твърде наивно е родителят да смята, че едно дете може само да взема предписаните му лекарства, без никакви проблеми – достатъчно е например да го подсетим по телефона. Дори и да си мислим, че хлапето ни, което вече ходи на училище, е достатъчно голямо, че да му се доверим с тази задача, това е твърде голям риск. Нека си представим как едно дете, което е все още началото на заболяването, симптомите му са остри, има температура и главоболие, може и да е замаяно от треската, само си взема лекарството и следва стриктно инструкциите. Вероятността нещо да се обърка не е малка и не трябва да се подценява. Но това като че ли е по-рядко срещан сценарий. Родителите прибягват до вариант детето само да си пие лекарствата по-често когато заболяването е по-леко или вече преминава, а те трябва да се върнат на работа, защото болничният отпуск изтича. Въпреки това, не е за препоръчване детето само да пие лекарства и трябва да се намери вариант, при който рисковете да са сведени до минимум.
Има и още един случай, в който родителите и другите възрастни могат да допуснат грешка и това е различни хора да дават лекарствата на детето по график. Да не забравяме, че най-добрият вариант за даване на лекарства на болното мъниче е един определен възрастен човек да се заеме с това и да контролира процеса. Това става най-лесно, ако се записва всеки прием в схема, поставена на видно място, с отбелязани часа и името на даденото лекарство.

6. Паника при вдигане на висока температура

Едва ли има родител, който да не знае, че вдигането на температура е естествен механизъм на организма за справяне с вирусната или бактериална инфекция, когато детето е болно. И въпреки това, когато детето буквално „пари“ на допир е трудно да останеш спокоен и хладнокръвен. Ето защо ние родителите сме склонни да прибегнем до температуропонижаващи медикаменти (антипиретици) още докато температурата е по-слаба – именно за да избегнем това плашещо състояние на детето, когато температурата започва да се приближава към 39 градуса и дори да ги надминава. А при децата това се случва по-лесно, отколкото при възрастните, защото имунната им система е незряла и отговорът й дори и при по-леки простудни заболявания е с повишаване на температурата. Какво обаче казват специалистите? Че да се прилагат лекарства за сваляне на температурата, ако тя е под 38,2 – 38,3 градуса, е грешка. При температура с такива стойности детският организъм става по-негостоприемен за вирусите и бактериите, което помага на хлапето да се бори с инфекцията. Ако обаче температурата се вдигне над тези нива, трябва да се предприемат мерки за понижаването й. (Повече за температурата при децата и какво е добре да знаем вижте ТУК). Добре е да знаем, че антипиретиците не са безобидни медикаменти и трябва да се дават на детето по съвет и предписание на педиатъра, а не безразборно. Приемани твърде рано те може да потиснат оздравителните сили на организма, а ако се дават прекалено често и продължително може и да алергизират организма на детето. Ето защо с тях трябва да действаме много внимателно.

7. Неправилно лечение на хрема и течащ нос

Течащият нос и хремата са „дежурен проблем“ при малките деца, които посещават детско заведения. Много често те са и сред първите симптоми на вирусната инфекция и много от нас, родителите, се опитват да се справят с нея възможно най-бързо, за да може хремата да не се задълбочи и да премине в по-сериозни състояния като гнойни секрети, задна хрема, кашлица или дори бронхит. В стремежа си да „пресечем“ течащия нос ние веднага се обръщаме към традиционните капки за нос и лекарствени спрейове, които наистина временно облекчават запушването и набъбването на носната лигавица. Това, което може би не знаем или забравяме обаче е, че хремата и неприятните секрети, които измъчват нашите мъници, са част от оздравителния процес на организма. Те се дължат на разширяването на кръвоносните съдове, като това е един от начините на детската имунна система да се бори с болестта. Капките и спрейовете за нос всъщност свиват кръвоносните съдове, свиват отока на лигавицата, но в същото време и я изсушават и така се затруднява изчистването на секретите. Ето защо трябва да прилагаме тези лекарствени средства с повишено внимание и да ги употребяваме при децата стриктно само по предписание на лекаря. А нека не забравяме, че специално за хремата има и най-различни натурални средства и природни алтернативи, с които също можем да я лекуваме.

8. Връщане в яслата/градината/на училище преди детето да е оздравяло

Накрая, но не на последно място по важност, е връщането на хлапето на детска градина, на ясла или на училище преди да се е излекувало напълно от заболяването. Това е сериозна грешка, защото периодът на възстановяване след боледуване на детето е от много голямо значение. За съжаление често на родителите им се налага само след няколко дни вкъщи с болното мъниче да се върнат на работа и те нямат друг избор освен да върнат и него в детското заведение. В тези случаи, въпреки че ще причини голямо затруднение на родителите, с връщането на детска градина или ясла не трябва да се бърза. Недоизлекуваното дете, което след боледуването е и с отслабена имунна система, може не само да зарази останалите деца в групата, но представлява опасност преди всичко за себе си, защото неукрепналият му организъм е много по-податлив на нови вирусни инфекции. Затова препоръчително е а се намери вариант, в който хлапето да остане вкъщи докато не се излекува докрай и имунната му система не се възстанови напълно.

Над публикацията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:
„Синдром на Мюнхаузен“ – когато родителите разболяват и нараняват децата си нарочно

6 неща, които да (не) правим, ако детето е болно

Защо детето боледува често?

Как да подсилим имунната система на детето преди тръгване на ясла, градина и училище