Кючекът, абитуриентите и голата истина

Скъпи коли, шумна музика, надути клаксони, разголени момичета и залитащи момчета с бутилка уиски в ръка. Да, това е гледката, с която ще се сблъскате ежедневно през месец май в столицата.

Наскоро мой приятел холандец, който беше дошъл по работа в София именно по време на абитуриентските балове, изпадна в истинско недоумение от гледката и ме попита: Какво става тук, да не би да снимат някакъв филм? Дори не знаех какво да му отговоря. Защото филмът се снима всяка година и е странна смесица между драма, пародия и комедия.

Как се случи така, че завършването на училище се превърна в цирк?

„Със скъпа кола на бала, а утре в градския транспорт”, „Поне са се научили да броят до 12”, „Едно, две – jobs.bg”. Шегите от този тип се разменят ежедневно, но какво от това. Пред Александър Невски продължават да се въртят бурни кючеци, цигани свирят, уиски се лее. Да се чуди човек какво празнуват тези деца – огромния успех от това да завършиш средно или това, че реално не си го завършил, но все пак си успял да излъжеш системата.

У нас празненства за завършване на университет няма, но пък всички знаем, кога Пешо от съседния блок има бал. Защото татко му е спестявал цяла година, за да направи ремонт на апартамента, да му купи костюм на стойност две заплати (който иначе Пешо никога повече няма да облече), да покани родата и да наеме лимузина.

Парите сякаш нямат значение и се харчи като за последно. Абитуриентите чакат деня на бала в захлас, а родителите им се заразяват от техния делириум и с охота пръскат и последния си лев, „щото то веднъж се завършва, трябва да му е кеф на детето, а и няма да падаме по-долу от съседа”.

Две паралелни реалности

И докато гледаме прелитащите автомобили с надути клаксони, от чиито покриви стърчат екстеншъни и се брои до 12, сме пропуснали да забележим и другата страна на медала. Тази, в която ученици облякоха бели тениските в името на благотворителността или тази, в която млади момичета предпочетоха народни плетива и шевици пред скъпите рокли.

И може би няма какво да ги забелязваме. Те и без това едва ли ще останат тук – вероятно още след година ще са отишли да учат в чужбина, а след това дори няма да се върнат в България. Но пък е добре да запомним Пешо, чийто баща му нае лимузина – защото той ще остане. Сценариите за него са много. Можем да го видим да продава сандвичи в MC Donalds, да поправя коли или да кара маршрутка. А може и да е някой от новите ни управници – защото и за тази работа е важно да имаш скъп костюм и да умееш да броиш до 12.

Списание РОДИТЕЛ – Roditel.bg

Вижте още:

Да си баща на дъщеря

Мамо, бъди щастлива, за да бъда и аз

Когато мислеше, че не те гледам…