4 основни грешки, допускани от родителите при храненето на децата

дете насилствено хранене

Едва ли има човек, който да не си спомня детството, в което баба му или майка му  го преследват с лъжица в ръка или как се бори с часове с ястие, което съвсем не му е по вкуса. Когато станем родители обаче често се случва да постъпваме по същия начин и да използваме заплахи, пазарлъци и принуда, за да накараме своя малък наследник да си изяде порцията.
Трябва ли обаче да принуждаваме децата да ядат насила и какви са последиците от това? Ето някои основни грешки, които родителите допускат.
  1. Използваме викове, заплахи и наказания

Да използваме силови методи, за да накараме детето да се храни, е най-лошото нещо, което можем да направим. Още в най-ранно детство децата проявяват своите различия и особености – едни се хранят повече, други – по-малко, като всяко има свой собствен биологичен часовник и вкусови предпочитания. Съвсем нормално е вие като родители да сте загрижени, ако детето е злоядо, яде само определена група храни, няма апетит или е доста слабо. Но със сигурност виковете и заплахите няма да решат проблема, само ще го задълбочат. Често деца, хранени насилствено, развиват трайна неприязън към някои храни, която се запазва и в зряла възраст.

  1. Верни сме на принципа „колкото повече яде, толкова по-добре”

В нашите географски ширини все още е силно популярно схващането, че „колкото повече яде детето, толкова по-здраво и силно ще е то“. Истината обаче е, че малчуганите имат нужда от определен хранителен режим, което не означава перманентно тъпчене и сипване на огромни порции. В тази възраст се формират основни хранителни навици и ако детето свикне да преяжда, това е силна предпоставка за наднормено тегло. В представата, че по-пълните деца са по-здрави няма нищо вярно, дори напротив. Прекаляването с храненето  е основна предпоставка за развитие на наднорменото тегло, диабет, отслабен имунитет, забавен метаболизъм и т.н.

  1. Пренебрегваме вкусовите предпочитания на детето

Много родители се оплакват, че детето им отказва да яде определена храна – например домат или броколи. Това не е повод да се тревожите, нито пък е нужно да търсите начин да накарате детето да яде всичко и на всяка цена. Важно е да сте сигурни, че то получава достатъчно полезни хранителни вещества, а не да се фокусирате върху отсъствието на даден продукт в неговото меню. Децата, също както и възрастните, имат свои вкусови предпочитания, ето защо – проявете разбиране и не ги насилвайте.

  1. Избираме количеството, вместо качеството

Не мислете, че детето се е нахранило по-пълноценно, след като сте му нарязали 2-3 филии хляб и то си ги е хапнало безропотно. Далеч по-разумно е да помислите за качеството на храната, която вашият малък наследник консумира – това от какъв произход е тях, дали не са добавяни консерванти, подсладители и оцветители, какво е наличието на витамини и минерали в нея и т.н.

  1. Даваме лош пример за начин на хранене

Със сигурност един от най-важните фактори, които влияят на отношението на децата към храната е това как се хранят родителите, какви продукти присъстват най-често на масата и как е било хранено детето в най-ранно детство. Ако например за закуска поднасяте на детето си филия с шоколад или вафла, то развива навик да получава сладка храна в ранните часове на деня. Този навик се запазва и дори и след време да решите да промените режима на хранене, ще е много трудно. Първите четири години от живота на детето са ключови. В тях то оформя навиците си за хранене и това как и какво ядете вие му служи за пример. Ето защо – обяснявайте на детето на достъпен език защо едни храни са полезни, а други – не, окуражавайте го да опитва различни неща, но в никакъв случай не бъдете авторитарни и не налагайте волята си на всяка цена.

Вместо това:

Използвайте игри – ако успеете да накарате детето да възприеме приготвянето на храната и самото хранене като нещо забавно и полезно (а не като нещо, което то „трябва“ да направи, при това по принуда), ситуацията ще придобие съвсем друг облик. За целта включете вашия син или дъщеря в приготвянето на обяда или вечерята още от най-ранно детство. Не е нужно да му давате нож и тиган, достатъчно е само да го оставите да наблюдава и да искате неговото мнение – например „на шайби или да нарежем тези картофчета или на кубчета?“, „Да настържем ли сирене върху доматите или да е натрошено?“. Можете да оставите своя малък кулинар да разбърква сместа с за крема или да намачка картофеното пюре. Тези занимания развиват креативността на децата и освен това им създават отношение към храната, защото самите те са участвали в приготвянето й.

Давайте пример от своето детство – понякога най-добрият начин да се справите с капризите при хранене или да мотивирате детето да се храни е просто да бъдете откровени. Разкажете му за своето детство, за това как самите вие не сте обичали една или друга храна, но след време сте осъзнали колко вкусна и полезна е тя.

Приемете фактите – не насилвайте детето да яде нещо, което не желае да яде, не го убеждавайте, че „то всъщност не е чак толкова лошо“. Всеки човек е различен. Някои деца имат проблеми с текстурата: яйцата са им лигави; други не понасят семките на домата и мъха на прасковите.

Бъдете изобретателни – често нежеланието на децата да ядат (зеленчуци например) е свързано с това, че на тяхната възраст силно влияние оказва начинът, по който те я възприемат чисто визуално. Можете да решите този проблем с малко повече изобретателност – поднесете на детето си храна, която да му харесва на външен вид и шансът да я изяде се увеличава многократно. Броколите, морковите или бананите, приели формата на анимационен герой или рисунка могат да станат любимо меню на вашия малчуган, стига да имате времето и желанието да се заемете с творческото начинание. Вижте някои идеи ТУК.

Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg

Вижте още:

7 признака, че отглеждате разглезено дете

10 начина да възпитаваме без викове, шамари и наказания

10 хитрини за здравословно хранене на капризни деца

7 храни, които сриват детския имунитет