20 грешки, които родителите допускат при дисциплинирането на децата

Ние, родителите, взаимодействаме с децата си постоянно и затова се изисква истинско усилие да погледнем на стратегиите си за дисциплиниране с обективност. Добрите намерения бързо могат да бъдат заменени от, меко казано, неефективни навици. Започваме да действаме първосигнално и да проявяваме своите не толкова добри страни. А когато забравим своите същински цели, напълно възможно е да започнем да правим грешки.

Кои са най-честите грешки, които и дори най-добронамерените и информирани родители допускат в дисциплинирането? Ето 20 от тях.

Превръщаме дисциплинирането в налагане на наказания

Целта на дисциплинирането не е всяко прегрешение да бъде незабавно санкционирано. Същинската цел е да научим детето как да живее добре в този свят. В много случаи обаче дисциплинираме „на автопилот“ и се съсредоточаваме най-вече върху наказанията като така ги превръщаме в своя крайна цел. Ето защо, когато възникне необходимост от дисциплиниране, запитайте се каква е истинската ви цел.

Смятаме, че в дисциплинирането няма място за топлота и подкрепа

Напълно възможно е да дисциплинираме спокойно, любящо и подкрепящо. Дори може да се каже, че е от основна важност да съчетаваме ясните и последователни граници с любяща емпатия. Не подценявайте силата на благия тон. Необходимо е да бъдете последователни и твърди в дисциплинирането и същевременно да проявявате топлота, любов, уважение и състрадание към детето.

Бъркаме последователността с фанатично спазване на правилата

Да проявяваме последователност във възпитанието на нашите хлапета означава да следваме надеждна и ясна възпитателна философия, за да знаят децата във всеки един момент какво очакваме от тях. Това обаче не означава фанатично да следваме установените правила. На моменти бихте могли да правите изключения с дисциплинирането и да проявявате снизходителност при някои незначителни постъпки или да дадете на детето известна свобода. Това не би означавало липса на последователност.

Говорим твърде много, когато детето не е в състояние да ни чуе

Когато нашият син или дъщеря е в реактивно състояние и е в неспособност да ни слуша, просто трябва да замълчим. Нищо няма да постигнем с дългите си поучения в такъв момент. Тъкмо напротив – ще претоварим мозъка на малчугана с информация и така още ще задълбочим състоянието му. Затова използвайте повече невербална комуникация. Прегърнете детето, погалете го по гърба, усмихнете се, демонстрирайте емпатия с изражението си, кимайте. След като започне да се успокоява и възвърне възприемчивостта си, можете да обсъдите проблема на словесно, логично ниво.

Фокусираме се прекомерно върху поведението и недостатъчно върху причините за него

Всеки добър лекар знае, че симптомът е просто знак за наличието на нещо нередно. Неприемливото поведение при децата обикновено е симптом, свидетелстващ нещо друго. Този симптом няма да отшуми, ако не установим емоционална връзка с детето и не се настроим на вълните на неговото субективно преживяване, което предизвиква въпросното поведение. Следващия път, когато хлапето ви демонстрира нежелано поведение, изследвайте възможните причини – любопитство, гняв, умора, фрустрация, глад и т.н.

Не се замисляме върху начина си на общуване

Онова, което казваме на детето е важно. Но също толкова важен е и начинът, по който го казваме. Трябва да се стремим винаги да проявяваме уважение в общуването с детето си, макар и малко, то е личност.

Внушаваме на детето, че не бива да изпитва силни или отрицателни чувства

Без да го правят съзнателно, родителите често изпращат на детето си посланието, че желаят да бъдат с него само когато е щастливо и не изразява отрицателни емоции. Опитват се да потискат емоционалните му реакции. Вместо това, трябва да изграждаме у мъника увереността, че ще бъдем до него, дори когато се държи възможно най-зле. Даже и в моментите, в които отхвърляме определено поведение, ние трябва да приемаме емоциите и преживяванията на детето си.

Реагираме прекалено остро и детето се съсредоточава върху нашата прекомерна реакция

Когато сме твърде сурови в своето отношение, когато налагаме твърде много наказания или реагираме твърде интензивно, детето престава да мисли за собственото си поведение и действия, а се фокусира върху това колко зли и несправедливи сме към него. Затова всячески избягвайте да правите от мухата слон. Ако е необходимо, отстранете детето от проблемната ситуация. Осигурете и на себе си време за успокояване, за да сте разумни, когато обсъждате проблема. Така ще задържите вниманието на детето върху собственото му поведение, а няма да го разсейвате със своето.

Не взимаме мерки да оправим накърнените взаимоотношения с детето

Няма начин да избегнем конфликтите с детето. Невъзможно е винаги да сме в най-добра кондиция и да поддържаме безупречно самообладание. Понякога ще се държим незряло, ще си изпускаме нервите. Но най-важното е да признаваме грешките си и възможно най-скоро да възстановяваме нарушените взаимоотношения. Така ще демонстрираме на детето едно ключово умение, което ще му позволи да се радва на съдържателни междуличностни взаимоотношения в живота си.

Проявяваме безкомпромисност

Понякога реагираме леко пресилено. Когато това се случи, опитайте да се поправите. Разбира се, важно е да следите за спазването на правилата, иначе ще загубите авторитета си. Но можете да бъдете последователни, без да сте фанатично стриктни към тези правила. Например можете да предложите втори шанс. Когато сте реагирали пресилено, нищо не пречи да го признаете.

Забравяме, че детето понякога се нуждае от помощ, за да се успокои

Когато хлапето ни започне да губи самоконтрол, много често се изкушаваме да му наредим да „престане веднага“. Но понякога, особено ако детето е малко, може да не е способно да се успокои само. Тогава трябва да му се притечете на помощ. Първата стъпка е да установите емоционална връзка с него – с думи и с несловесна комуникация – и да му покажете, че го разбирате. Не забравяйте, че често пъти се налага да изчакате преди да реагирате на нежеланото поведение. Когато мъничето е изгубило самоконтрола си, не е най-подходящия момент да му налагаме да спазва правила. Когато се успокои и стане по-възприемчиво, то ще бъде способно да усвои урока ви най-добре.

Мислим за мнението на околните, когато дисциплинираме детето си

Повечето от нас са твърде загрижени за мнението на другите. Но не е справедливо да дисциплинирате детето по различен начин в присъствието на друг. Пред свекървата и свекъра например, майката се изкушава да бъде по-строга, чувствайки че е в момента оценяват родителските й качества. Не се подавайте на подобни изкушения. Ако се наложи, дръпнете детето настрани и тихо обсъдете проблема. Така не само ще елиминирате влиянието на околните, но и ще го слушате по-добре и по-ефективно ще се настроите на вълните на неговите потребности.

Провеждаме борба за надмощие

Когато детето се почувства притиснато в ъгъла, то инстинктивно отвръща на натиска или се затваря. Старайте се да избягвате това. Винаги оставяйте на детето изход или преговаряйте с него. Разбира се, някои неща не търпят преговори. Иначе склонността за преговаряне не е признак за слабост, а знак за уважение към детето и неговите желания. Бихте могли дори да помолите детето за помощ и да го попитате дали има някакво предложение. Може да останете изненадани от готовността му да прояви гъвкавост, за да се стигне до мирно решаване на противоречието.

Дисциплинираме спрямо своите навици и чувства, вместо да откликваме на потребностите на детето

Понякога проявяваме агресивност към детето, защото сме уморени или защото така са реагирали нашите родители. Или защото неговият брат се е държал зле цяла сутрин и ни е „опънал нервите“. Не е справедливо, но е обяснимо. Има нужда да сме осъзнати в своето поведение, наистина да бъдем с децата си в конкретния момент и да реагираме на онова, което се случва в момента. Това е една от най-трудните задачи във взаимоотношенията с децата, но определено си заслужава да полагаме усилия в тази посока.

Засрамваме детето със забележки на всеослушание

Когато се наложи да дисциплинирате детето на публично място, съобразявайте се с чувствата му. Помислете как вие бихте се чувствали, ако ви се карат пред всички. Ако е възможно, усамотете се с детето или просто му шепнете. Това не винаги е възможно, но правете всичко по силите си да не унижавате. Освен това, ако злепоставите детето, така само ще отклоните вниманието му от урока, който желаете да му дадете.

Допускаме най-лошото, без да сме дали възможност детето да обясни поведението си

Понякога ситуацията изглежда сериозна и действително е така. Но друг път първоначалните впечатления могат да бъдат лъжливи. Преди да „извадите пищовите“, изслушайте хлапето. Наистина е фрустриращо да имаш добро обяснение за действията си, а другият да каже: „Не ме е грижа. Не искам да те слушам. Не ме интересува нито причината, нито извинение.“ Разбира се, не трябва да сте наивни. Всеки родител трябва да поддържа известна доза скептицизъм. Но преди да упрекнете детето за нещо, което ви изглежда като очевидно провинение, чуйте какво има да ви каже. И след това решете как да постъпите.

Пренебрегваме преживяванията на детето

Когато реакцията на детето към нещо изглежда неуместна и дори нелепа, изкушаваме се да кажем: „просто си уморен“, „преиграваш“, „какво толкова?“ или „как можеш да плачеш за това?“. Но подобни изказвания омаловажават преживяванията на детето. Представете си, че някой каже на вас нещо такова, когато сте разстроени. Много по-добре е да изслушате с емпатия и наистина да се опитате да вникнете в преживяванията на детето, преди да реагирате. Дори определено преживяване да ви се струва нелепо, помнете, че то е съвсем реално за детето. Не си позволявайте да омаловажавате нищо, което е значимо за него.

Имаме твърде високи очаквания и забравяме, че детето все пак е дете

Често родителят на думи осъзнава, че детето му не е съвършено, но същевременно очаква от него да се държи добре през цялото време. Надценява способността на детето да контролира емоциите си и да взема добри решения. Друга грешка, която допускаме, е да приемаме, че ако нашият син или дъщеря се справя добре в определени ситуации, то може да се представя добре винаги. Но, особено при малките деца, способността да се вземат добри решения е все още нестабилна. Те могат да се справят добре в определени условия, но при други да се държат зле.

Позволяваме на странични лица да ни влияят и да ни подвеждат

Съществуват всякакви шарлатани и гурута, които могат да ни оплетат със своите теории. Но могат да ни подвеждат и приятели и дори членове на семейството. Важно е да избягваме да дисциплинираме детето си по съветите на някого. Събирайте информация от различни източници, но когато избирате техники, доверявайте се на вътрешния си глас. И винаги се съобразявайте с конкретната ситуация и уникалния характер на детето си.

Проявяваме прекалена строгост към себе си

Често най-грижовните и съвестни родители са най-строги към себе си. Те искат да се представят добре във всяка дисциплинираща ситуация. Но това е невъзможно. Така че бъдете по-благосклонни към себе си. Обичайте децата си, определяйте ясни граници, дисциплинирайте с любов и поправяйте грешките си. Това ще донесе ползи за цялото семейство.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

В статията са използвани материали от книгата „Дисциплина без драма“ на д-р Даниъл Сийгъл и д-р Тина Пейн Брайсън, предоставена с любезното съдействие на издателство „Хермес“

Вижте още:

8 погрешни схващания за възпитанието, които ни пречат да бъдем по-добри родители

10 начина да възпитаме увереност и здравословно самочувствие у децата си

Възпитавайте с добър пример, а не с викове, шамари и наказания!

Детето ще ви прости един шамар, но не и тези три неща