5 неволни родителски грешки, които засилват тревожността у децата

развод дете родители

На днешните деца им е доста трудно. Може и да не изглежда така, докато ги наблюдаваме как играят на скъпите си дигитални устройства, но 21-ви век определено поставя своите предизвикателства и на малчуганите не им е лесно да се справят с някои аспекти от живота.

През последните десетилетия статистиките отчитат, че броят на децата, страдащи от безпокойство и тревожност, нараства стабилно. Като родител знам, че ние, възрастните, можем да бъдем част както от проблема, така и от решението. И въпреки че ми е трудно да си го призная, мисля, че по-често допринасям за засилване на тревожността на детето си, отколкото да му помагам да се справи с нея.

Определено родителите нямат вина за безпокойството и потиснатостта на своите синове и дъщери, но е твърде възможно някои родителски практики да влошават нещата. И то става въпрос за такива навици и действия на родителите, за които си мислим, че са много полезни и влияят най-положително на децата ни. Ето някои от тях. 

  1. Тревожим се прекалено много за емоциите на децата

Когато хлапето ни си дойде от училище и започне да разказва случки от деня за съученички, които са го обиждали, за съученици, които са се държали агресивно, за учители, които са били твърде взискателни, ние съвсем естествено му съчувстваме. Проблемът е, че много често започваме да показваме и да изразяваме това съчувствие, а може би не трябва да го правим. Хлапетата „попиват“ нашите емоции и колкото по-разтревожени сме ние, толкова по-стресирани и тревожни ще бъдат и те. Когато дъщеря ми споделя своите притеснения с мен, за да започна евентуално да се притеснявам и аз, това допълнително влошава нещата. А всъщност тя има нужда аз да бъда силна, вместо неволно да й отправям посланието, че тревогата е правилната реакция на проблемите. Затова, колкото и да е трудно, ние, родителите, трябва да обуздаваме собствената си тревожност, когато съчувстваме на децата си. В емоционално отношение трябва да бъдем стабилни като скала – да разбираме, подкрепяме и съветваме (ако са ни помолили за съвет), без да показваме, че проблемите на малчуганите тревожат и нас.

  1. Застъпваме се твърде бързо за децата си

Всички ние искаме да защитаваме и пазим нашите синове и дъщери, но понякога нашето нетърпение да се застъпим за тях може всъщност да повиши тревожността им. Ако например детето ни сподели свой проблем в училище, първосигналната ни реакция най-често е да се запътим към училището и да се опитаме да разрешим ситуацията. С това обаче ще покажем на нашето хлапе 2 неща. Първо, че не може да ни довери нещо, което да остане само между нас двамата, и второ – че не вярваме в него и в способностите му да се справя с проблемите само. Ето защо, трябва да уверим детето си, че ще се застъпим за него само с негово знание и съгласие. Наш първи приоритет трябва да бъде да му помогнем в намирането на решение, което не изисква нашето присъствие. Ако то не се окаже ефективно, едва тогава можем да се намесим.

  1. Компенсираме слабостите на хлапетата

Разбира се, че всички ние, родителите, искаме да помогнем на нашите деца с нещата, които ги затрудняват, и то да го направим моментално. Една лоша оценка по математика и веднага ги записваме на частни уроци. Един по-остър спор с друго агресивно дете и веднага им купуваме книжка за тормоза в училище. С това обаче, без да искаме, фокусираме вниманието им върху негативното. Да не забравяме, че повечето от нас черпят увереността си не от компенсирането на слабите си страни, а от изявяването на силните. Тези от нас, които харесваме живота си като вече пораснали, възрастни хора, сме се научили да залагаме на това, в което сме добри. А нещата, в които не ни бива, можем да възложим на друг или да наемем специалист, който да ги свърши вместо нас. Децата не винаги могат да избегнат слабостите си, но ако акцентираме върху силните им страни, ще възпитаме у тях градивно самочувствие и увереност.

  1. Надценяваме силните им страни

Да, знам, че току що посъветвах да се фокусираме върху силните страни на нашите хлапета и продължавам да твърдя, че трябва да го направим. Но не и в степен, в която нашите очаквания към тях ще ги направят тревожни. Представете си, че непрекъснато повтаряме на хората около нас, че синът ни е гений в областта на природните науки или че дъщеря ни ще стане олимпийска шампионка по гимнастика. Това, което ние си мислим, че е позитивно утвърждаване на качествата, твърде често се превръща в чист натиск. Затова нека отбелязваме и поздравяваме децата си за техните постижения и успехи, но без да ги превръщаме в самоцел и да очакваме още по-добри и дори невъзможни резултати. Свръхочакванията към хлапетата могат да създадат голяма тревожност, която ще замести радостта и личното удовлетворение от успеха.

  1. Крием нашите собствени проблеми от децата

Всеки родител би искал да спести на детето си притесненията и тревожността от проблемите на големите. Ако имаме финансови затруднения или се караме често с половинката си, ние сме склонни да мислим, че е по-добре хлапетата да не знаят. Но те винаги знаят. Защото децата са изключително интуитивни. Те просто нямат поглед върху цялата картина. Тук може би идва въпросът – да струпаме ли нашите собствени проблеми върху крехките им рамене? Категорично не, но определено трябва да бъдем честни с тях. Няма нищо лошо да им кажем внимателно и премерено какво ни притеснява и още по-важно – какво сме предприели или ще предприемем по въпроса. Така, освен всичко друго, ще им дадем и пример за това как човек може да се справи с безпокойството от нещата, които го тревожат.

Автор: Карън Бейнс
Превод и адаптация: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

8 погрешни схващания за възпитанието, които ни пречат да бъдем по-добри родители

6 дразнещи навици у малкото дете, които всъщност са напълно нормални

Нормалните деца са шумни деца!

12 родителски грешки, които допускаме често (и които вредят на децата)