5 стихотворения за Васил Левски, на които да научите детето си

Песен за Апостола

(Асен Босев)

Над Родината издига
стан хайдушкият Балкан —
неговия ръст достига
Левски — дивен великан!

Левски — верен вожд народен,
смел Апостол и храбрец,
предан, чист и благороден,
за правдив живот борец.

Той с потайни комитети
вред родината покрил,
в тези комитети светил —
лъч Апостола им бил.

А османските потери,
като кучетата зли,
душели да го намерят
с тъмни помисли-стрели.

Левски с тях се разминавал —
тук търговец, там овчар.
Тук с чалма ефенди ставал,
там с кобила — въглищар.

Със соколов поглед виждал,
крачел със сърце на лъв.
Свободата ни съзиждал —
сред опасностите — пръв.

На бесило бил обесен.
Но безсилен бил врагът.
Възвишил се е до песен
Левски в стръмния си път.

 

Левски

(Цветан Ангелов)

-Бате, кой е тоя
синеок герой?
-Левски, мило братче,
се нарича той.

В робство и неволя,
беден се родил,
но сърцат пораснал
малкият Васил.

Имал глас на славей
и орлов замах –
над селцата родни
спускал се без страх.

Неговите думи
вдигнали на крак
беден и заможен,
старец и хлапак.

Ободрил народа
В мъка и беда.
Готвил го да тръгне
в бой за свобода.

Но..узнал султанът,
побеснял от яд.
И потеря пратил
след юнака млад.

Криели го дебри,
пещери, скали.
Пазили го хора,
зверове, орли ..

Ех, братле расти ми,
бързо порасти –
смелостта на Левски
да добиеш ти.
На смелчака, братче,
всеки сторва път.
Смелите с ракети
утре ще летят.

Обесването на Васил Левски

(Христо Ботев)

О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачиш?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.

Следите на Апостола

(Дамян Дамянов)

Две следи във снега. Две човешки следи.
Все към Къкрина. Право нататък.
И над тях — две лукави и жълти звезди –
позлатени очи на предател.

Две следи във снега. В най-дълбокия сняг,
пет столетия трупал в душите,
скрил до покрив къщя и сърца, той все пак
не успял да затрупа следите.

Две следи. Там снегът и до днеска кърви –
ах, навярно човекът е куцал.
Знаел той — имал сума ти път да върви —
от въжето до моите внуци.

От султанския съд чак до мойта душа.
Път мъчителен, славен и трескав.
Как би минал човекът по него пеша,
пък дори да се казва и Левски!

Как би минал по него с раздадена кръв,
с дух раздаден и сетне възкръснал,
пък дори не човек да се казва, а лъв,
не Апостол, а Бог да е кръстен!

Две следи във снега. Във най-чистия сняг.
От въжето до всички години.
Научи ме, пресвети Апостоле, как
по следите ти пресни да мина!

За да стигна до твоя върховен живот
и да върна дълга ти грамаден:
десет гроша взел в заем от своя народ,
ти с тях си записал в тефтера жесток –
„С тях си купих маслинки. Бях гладен.“

Завръщането на Васил Левски

(Александър Калчев)

И пак е 18 февруари.
С цветя в ръцете, чинно коленичим.
Изплакала очите си – България,
все още чака своя син обичан.

Усетила как тежките му стъпки
отекват през едно превратно време,
тя вижда Левски да върви по пътя
и българи да падат на колене.

За прошка молим. Дълго и горещо.
С ръце високо вдигнати към Бога.
Нали за нас, душата го болеше –
издъхвайки, въздъхнал бе:
– НАРОДЕ ????

И днес върви. Земята гневно тръпне,
потресена от дребните ни страсти.
Обичаме героите си – мъртви.
Живеем тихо. Кротки. Безучастни.

Но идва Левски… Идва да ни пита
за болната ни съвест. За куража.
За кривиците в мислите ни скрити,
за раните от алчната ни жажда…

При нас се връща. Влиза във сърцата
да търси в тях възкръсналата вяра.
Върху която няма отпечатък
със дата 18 Февруари.

 

Вижте още:

Кой е Дякон Левски – Филм Приказка за деца