Детето не е смисъл на живота ви – то е просто ваше дете!

Когато живеем само чрез и за децата си, ние пропускаме възможността да реализираме пълния си потенциал извън ролята си на майки. Това казва в една от статиите си Мередит Гордън – актриса, блогър и автор на текстове, посветени на майчинството.

Според нея, ако една жена признае, че освен децата в живота й има и други неща, които я правят щастлива, тя неминуемо се сблъсква с голяма доза чувство за вина и осъдително отношение от страна на други майки.

Самата Мередит забелязва това, когато най-малкото й дете тръгва на детска градина. Много от приятелките й, чиито хлапета са на същата възраст, изведнъж започват да чувстват някаква празнина, която трябва да бъде запълнена. Децата вече са в детската градина или в училище през по-голяма част от деня, предстои им да имат извънкласни занимания, да се събират с приятели. Това означава, че вече не е необходимо мама да бъде постоянно „на разположение“. Защото, въпреки че емоционалната нужда от майката е същата, физическата потребност на децата от нея и ролята й в този аспект се променя.

И точно това изглежда причинява голямо разклащане, ако не и цяло земетресение, у много майки, споделя наблюденията си Мередит. Те изпадат в паника, започват да си задават въпроси и да се съмняват в избора си. Чудят се дали да се върнат на работа или да запълнят ежедневието си на максимум. И кой може да ги вини за това? Ако си вкъщи с бебе или с малко дете, мобилизацията е пълна и не ти остава много време да мислиш за самата себе си и за нещата, които те правят щастлива извън децата.

Ето това се случва, когато превърнем малките човечета в единствения източник на щастие и себеизява в първите години на майчинството. Така можем да изпаднем в дълбока депресия, защото по-късно те вече няма да се нуждаят толкова много от нас. Неизбежно е. С всяка изминала година в живота си, нашите деца стават все по-независими. Все по-малко се нуждаят от нас и това е за добро. Означава, че сме си свършили добре работата като родители, че сме им помогнали да разперят криле и да видят света, дори и това да означава, че ще го направят без нас.

Когато живеем само чрез и за децата си, пропускаме възможността да реализираме пълния си потенциал извън ролята си на майки. Това не е добре нито за нас, нито за тях. Нека не забравяме, че светът не свършва, когато децата ни пораснат. Да имаме пълноценен живот извън грижата за тях не означава, че ги обичаме по-малко. Това е просто още един начин да се погрижим по-добре и за децата, и за нас самите. Рано или късно всички ще се убедим в това.

Над публикацията работи: Яна Атанасова