Как да възпитаме спокойни и уравновесени деца – 4 мъдри урока от ескимосите

Когато децата са разстроени, те се нуждаят от нас, родителите, за да се успокоят. Проучване, проведено сред семействата на ескимосите или както те предпочитат да се наричат – инуити, ни показва как да запазим самоконтрол, да погледнем по-дълбоко, под повърхността на нещата и как да използваме разказването и разиграването на истории, за да помогнем на децата си в овладяването на емоциите.

Авторите на проучването пътуват до канадския арктически град Икалуит, за да последват стъпките на американката Джийн Бригс, известен антрополог и етнограф, която през 1960-те и 1970-те години на миналия век изучава отблизо ескимосите като живее известно време сред тях. И Джийн Бригс, и авторите на новото проучване, стигат до заключението, че родителите инуити отглеждат и възпитават децата си така, че мъниците израстват изключително спокойни и уравновесени, без да губят контрол и да се подават на гнева или други силни емоции.

Как става това?

Вижте 4-те ключови родителски практики, чрез които представителите на ескимосите постигат невероятни резултати във възпитанието на своите малчугани:

1. Да останем спокойни, да не се гневим или да крещимна децата

Всички майки от ескимоското общество, които са участвали в проучването, казват, че никога не са крещели или дори повишавали тон на своите мъници. Това първо е трудно за вярване и второ – звучи невъзможно за изпълнение. Но всъщност се оказва, че е възможно и има своето обяснение. Според ескимосите, майките, които викат на своите и без това вече разстроени деца, слизат на много ниско ниво в общуването. Те съветват родителите в такива моменти да покажат на малчуганите си по-добър и по-зрял модел на поведение, който ще им помогне да овладеят емоциите си. Това ще даде много по-добър ефект, според тях. Нека не забравяме, че когато едно малко дете е разстроено, това може да бъде чудесна възможност за родителя да му даде практически урок – урок за това как да контролира гнева и раздразнението си и да остане спокойно. Постепенно мъничето ще научи този урок и ще промени поведението си при следващия случай на гневен изблик.

2. Да погледнем под повърхността на нещата

Вместо да се ядосват и изнервят, родителите могат да погледнат с по-голяма заинтересованост и „по-дълбоко“ в чувствата на своето дете – това е вторият съвет на ескимосите. Една от майките в общността обяснява, че възрастните трябва да се постараят да разберат хлапето си, да погледнат под повърхността на действията му, за да установят какво не е наред и от какво е разстроено то. Вместо да се ядосват и на свой ред да се изнервят от гневната реакция на детето – да се опитат да разберат причината за поведението му. Така че, по съветите на ескимосите, ако се окажем в типичната ситуация с гневно, разстроено или тръшкащо се дете, най-добре е да поемем дълбоко въздух и да се опитаме да погледнем случката с око на външен наблюдател.

3. Да разказваме истории, за да обясним това, което искаме да кажем на детето си

Малчуганите трябва да разберат защо дадено действие или поведение не е правилно. Как ще стане това, ако ние родителите не им обясним? За тази цел ескимосите използват истории, с които да покажат на децата си на практика защо не трябва да правят така. Всяко дете, особено в по-ранна възраст, е запленено от приказките и историите. И този факт ги превръща в силен възпитателен инструмент за нас, родителите. Нека ги използваме, за да предадем посланията си на малките човечета. Така ще ни разберат много по-лесно. Например, ако се върнем на ситуацията, в която детето се тръшка за нещо, според ескимосите, много ефективно ще бъде да му разкажем приказка или история за едно малко момченце или момиченце, което било много разстроено, плачело, викало и след това се успокоило.

4. Да играем ролеви игри заедно с детето

Слушането на приказка или история е едно, но личното участие в сцена от тази история е съвсем друго нещо. Проучването на Джийн Бригс показва, че ескимосите правят представления, за да помогнат на децата да контролират емоциите си. Като разиграват сценки, майките и бащите по мек начин стимулират децата си да изпитват силни емоции и да ги преработват чрез игра. Например – ако се разиграе ситуация, при която родителят многократно взима играчката от детето, в този случай, въпреки че мъничето е наясно, че всичко е на ужким, то се разстройва. Разиграването на сцената е един вид ролева игра за детето и възможност то да се упражни по продуктивен начин да се справи с разочарованието, тъгата и гнева.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg
Източник: babycenter.com