Как емоционално незрелите родители въздействат върху живота на децата си

емоционално незрели родители възпитание дете

Свикнали сме да мислим, че възрастните са по-зрели от децата. Но дали понякога не е възможно децата да се окажат изключително чувствителни и за няколко години да станат емоционално по-зрели от своите родители? Какво се случва, когато такива незрели възрастни не притежават необходимия усет за адекватен емоционален отклик и се оказват неспособни да посрещнат емоционалните нужди на децата си? Резултатът е емоционална лишеност, която има точно толкова реални последици, колкото и всеки тип пренебрегване на физическите потребности.

Емоционалната самота извира от липсата на достатъчно дълбока близост с другите. Тя може да започне още от детството и причината за нея е усещането, че си невидим за своите родители, които са твърде заети със самите себе си. Може да се появи и в зрелостта, ако значима емоционална връзка бъде прекъсната. Когато тази самота е усещане, което ни преследва през целия ни живот, то по-вероятно е източникът да е чувството за отхвърленост, преживяно в детството.

Израстването в семейство с емоционално незрели родители

Емоционално незрелите родители могат да изглеждат и да се държат напълно традиционно: полагат грижи за физическото здраве на децата си, осигуряват им храна и сигурност. Отсъствието обаче на дълбока емоционална връзка с тях ще остави огромна празнина, която всъщност поставя под въпрос автентичното чувство за сигурност.

Подобна емоционална самота е също толкова фундаментално болезнено преживяване, колкото е и сериозно физическо нараняване, но просто не личи отвън. Емоционалната самота е трудно уловим и твърде личен опит, който не е лесно да бъде наблюдаван или описан. Можем да го наречем усещане за празнота или за захвърленост в света. Ако се чувствате така, то причината е просто във вашето семейство.

Децата не могат да идентифицират липсата на емоционална близост в отношенията си с родителя

Причината за това е, че дори не разбират значението на това понятие. Още по-малко вероятно е да могат да разберат, че родителите им са емоционално зрели или незрели. Всичко, което имат, е едно усещане за дълбинна празнота – именно така детето преживява самотата.

Когато родителите са емоционално зрели възрастни, тогава лек за детската самота е всеки акт, преутвърждаващ изпълнената с обич връзка между родител и дете. Но ако родителите се страхуват от силни чувства, у детето в крайна сметка ще остане чувството за срам, че е почувствало нужда от близост.

Децата на емоционално незрели родители често се превръщат в самотни възрастни

С порастването тази фундаментална празнота остава, дори всичко да изглежда нормално на пръв поглед. Самотата може да стане основен спътник в зрелостта на порасналите деца, ако несъзнателно избират да се въвличат във взаимоотношения, които не могат да им осигурят достатъчна емоционална близост. Тези деца ще завършат училище, ще започнат работа, ще сключат брак и ще имат свои деца, но през цялото време ще ги преследва усещането за изолираност.

Емоционалната близост

Емоционалната близост означава да имаме на кого да кажем всичко, да споделим чувствата си, независимо за какво става дума, и да се усещаме напълно сигурни и спокойни, когато се разкриваме – с думи, с погледи или просто с мълчание. Това е дълбинно удовлетворяващо преживяване и създава усещането, че в тези моменти сме по автентичен начин себе си. Подобна близост може да съществува само когато другият се опитва да ни опознае, но не и да  ни съди.

Докато сме деца, основата на усещането ни за сигурност е емоционалната ни свързаност с възрастните, полагащи грижа за нас. Емоционално ангажираните родители създават усещането у децата си, че винаги има към кого да се обърнат. Този тип сигурност изисква реално емоционално взаимодействие с родителите и когато те са емоционално зрели възрастни, могат да бъдат постоянно въвлечени именно на това ниво в общуването с децата си. Те са постигнали достатъчно висока степен на самоосъзнаване, за да могат да приемат както собствените си чувства, така и тези на другите.

Още по-важно е, че когато са постигнали необходимата емоционална настроеност спрямо децата си, родителите са в състояние да забелязват промените в настроенията им и да посрещат емоциите им с интерес и ангажираност. Взаимоотношенията с такъв родител дават сигурност, независимо дали детето има нужда от утеха, или иска да сподели радостта и ентусиазма си от нещо.

Зрелите родители имат интензивен и балансиран емоционален живот и като цяло са последователни във вниманието и интереса, които проявяват към децата си. На тях може да се разчита в емоционален план.

Емоционалната самота

Родители, които са емоционално незрели, от друга страна, са толкова заети със самите себе си, че изобщо не забелязват преживяванията на своите деца. Освен това, за тях чувствата остават на заден план и близостта буди страх. Те не могат да се справят със собствените си емоционални потребности и по тази причина нямат представа как да бъдат емоционална опора на някой друг. Такива родители могат дори да демонстрират нервност и гняв, ако децата им са разстроени, и да ги накажат, вместо да ги утешат. Подобни реакции „пресичат“ в корен инстинктивния детски стремеж към близост и правят невъзможен емоционалния контакт по-късно.

Ако единият или и двамата родители са били недостатъчно зрели, за да са в състояние да осигурят емоционална подкрепа на детето си, твърде вероятно е то да усеща последиците, но не е наясно какво не е наред. Обикновено то си мисли, че чувството за празнота и самота е негово лично, особено преживяване, което го прави различно от останалите. Докато сме деца, няма как да знаем, че това е нормална, универсална реакция, когато сме лишени от близост. „Емоционалната самота“ е понятие, което само сочи към своя лек, а именно да имаме възможността да се радваме на добронамерен интерес към чувствата ни. Този тип самота не е странно или глупаво преживяване, а е очакван резултат от израстване, лишено от емпатично отношение от страна на близките.

Как децата се справят със самотата?

Емоционалната самота е толкова тежък опит, че детето, което я преживява, би направило всичко, само и само да установи някакъв тип връзка с родителя си. Такива деца се научават да поставят чуждите потребности на първо място, разглеждайки това като „пропуск“ за близост. Вместо да очакват другите да им осигуряват подкрепа или да демонстрират интерес към тях, те възприемат ролята на подкрепящи и успяват да убедят околните, че собствените им емоционални нужди са по-малко или са по-маловажни. За съжаление, това създава още повече самота, тъй като прикриването на най-дълбоките ни потребности ни пречи да установим действителни връзки с другите.

Понеже са лишени от адекватна родителска подкрепа, много деца искат максимално бързо да оставят детството си в миналото. За тях най-доброто решение е да пораснат бързо и да станат самостоятелни. Подобни личности се развиват по-бързо, но са самотни дълбоко в себе си. Често те буквално скачат в зрелостта, намират си работа възможно най-рано, както и интимни партньори, сключват брак или пък започват военна служба. Все едно заявяват: „Тъй като вече мога сам да се грижа за себе си, имам право и да се наслаждавам на ползите от това за съм възрастен.Те бързат да съзреят, вярвайки, че така ще намерят освобождение и усещане за принадлежност. За съжаление, бързайки да напуснат дома си, те могат да сключат брак с неподходящ партньор, могат да толерират злоупотреба с тях или да приемат работа, която ги изцежда, а не дава нищо в замяна. Те често приемат да са самотни и във взаимоотношенията си като възрастни, защото това е нормалното състояние за тях, доколкото са свикнали да се чувстват така още в първия си дом.

Липса на увереност поради отхвърляне от страна на родителите

Когато родителите отхвърлят или емоционално пренебрегват децата си, хлапетата често израстват, очаквайки същото отношение от всички други. Те нямат увереността, че някой би бил истински заинтересован от тях. Вместо да си поставят сериозно въпроса какво те самите искат, ниското им самочувствие ги прави плахи и неспособни да претендират за внимание. Подобни хора се притесняват, че натоварват другите, ако показват нуждите си. За съжаление, очакването, че актът на отхвърлянето, случил се в миналото, ще се повтаря, ги кара да се затварят и още повече да стабилизират ситуацията си на емоционална самота: те се оттеглят от взаимоотношенията, вместо да се ангажират активно.

Защо е толкова трудно да се живее без емоционална близост?

Има причина ние да се нуждаем толкова силно от емоционална близост с другите. В хода на човешката еволюция принадлежността към група винаги е означавала повече сигурност и по-малко трудности. Предците ни, които най-силно са се боели от откъсване от общността, са били онези, за които е било най-вероятно да оцелеят, защото са имали сигурността, която дава пребиваването в група. Затова, когато копнеем за емоционална близост, трябва да си спомним, че мъчителното преживяване на самотата не се корени единствено в личната ни история, а и в човешката генетична памет.

Липсата на емоционална близост поражда усещане за самота както при децата, така и при възрастните. Изпълнените с внимание отношения, в които можем да намерим опора, са самата основа на усещането за сигурност в детството. За съжаление, емоционално незрелите родители обикновено се чувстват некомфортно в отношения, характеризиращи се с дълбока близост. Отхвърлянето от тяхна страна може да има тежки последици за увереността ни в самите нас и за по-късните ни взаимоотношения. Така дори успехите ни като възрастни няма да могат напълно да заличат следите от отсъствието на родителска близост в детството.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Из книгата на клиничният психолог Линдзи Гибсън „Порасналите деца на емоционално незрелите родители“, любезно предоставена от издателство „Изток-Запад“