Аз не помагам на жена си. Ето защо:

Наскоро един приятел ми дойде на гости. Седнахме и си поговорихме за живота. По някое време, както разговаряхме, му казах: „Отивам да измия чиниите и веднага се връщам“.

Той ме погледна странно, сякаш му бях споделил, че ще изстрелвам ракета в космоса. Когато се върнах, ми каза с възхищение, но и малко объркан: „Радвам се, че помагаш на жена си, аз не помагам, защото, когато го правя, тя не го оценява особено. Миналата седмица измих пода и жена ми дори не ми благодари.“

Седнах до него и му обясних, че аз всъщност не съм „помогнал“ на жена си. Защото жена ми няма нужда от помощник, но има нужда от партньор. Аз съм именно това – партньор вкъщи и заедно вършим задачите от ежедневието, а домакинската работа не е „помощ“, а споделена отговорност.

Не помагам на жена ми да чисти къщата, защото и аз също живея тук.

Не помагам на жена ми да прави вечерята, защото и аз ям от тази вечеря.

Не помагам на жена ми да мие чиниите след ядене, защото и аз се храня с тези чинии.

Не помагам на жена си с децата, защото те са и мои деца и моята „работа“ е да бъда баща.

Не помагам на жена си да пере, простира или сгъва дрехи, защото тези дрехи са и мои, и на децата ми.

Аз не съм помощник у дома, аз съм част от този дом. Нейните задължения са и мои. А що се отнася до похвалите, попитах моя приятел кога е бил последният път, когато жена му е приключила с почистването на къщата, прането на дрехите, смяната на чаршафите, къпането на децата си, готвенето, организирането и т.н., когато той ѝ е казал „Благодаря!“. А тя го е заслужавала, защото е свършила всичко това сама и то не за първи път.

Вероятно моят начин на мислене ще се стори на повечето хора абсурден и странен. Но не ви ли се струва още по-странно да очаквате специална награда или похвала, ако един единствен път сте измили пода на собствения си дом?

Може би всичко това се случва с мисленето на хората, защото „мачовската култура“ е навлязла дълбоко в домовете и умовете ни. И сме станали заложници на онези стереотипи от миналото, според които жената стои до печката, а мъжът пие бира на дивана и гледа мач.

Моят съвет както към приятеля ми, така и към всички мъже, е: подайте ръка на своята половинка, дръжте се като истински партньор и спътник в живота, а не като гост, който идва в къщата, само за да яде, да спи, да се изкъпе и да задоволи нуждите си. Чувствайте се като у дома си. И имайте отговорност към този дом.

Истинската промяна на нашето общество започва в нашите домове, а след това и като научим собствените си синове и дъщери на същото.

Автор: Брат Едуардс. The ideal Mualimah
Превод и адаптация: Ася Георгиева, Roditel.bg