Изслушвайте децата си, за да ви слушат и те!

„Детето не ме слуша“, „Постоянно ме прекъсва“, „Не чува нищо от това, което му казвам“ – много родители се оплакват от подобни проблеми, но дали всеки от тях си задава въпроса колко често самите ние изслушваме детето си и наистина ли е важно какво има да каже то?

За да поддържаме качествена връзка с нашите деца, най-важното е да умеем да слушаме. Не да поучаваме, да съветваме или да даваме решения. Това, от което хлапетата ни имат нужда, е да ги слушаме внимателно. Понякога ще се вслушаме в думите, друг път ще забележим, че действията на детето ни подсказват нещо. Добрите слушатели чуват отвъд думите.

За да научим детето да ни „чува“, първо трябва да станем добри слушатели и самите ние, а за това е нужна практика. Ето 10 съвета от детския психолог д-р Лора Маркам по отношение на изслушването:

1. Помнете, че за да слушате, трябва да умеете да замълчите

Всеки родител трябва съумява да спре да говори, за да може да чуе детето. Ако сте съсредоточени само в това да вземете думата, няма да успеете да чуете нищо. А когато мълчите, има много по-малка вероятност да пропуснете нещо важно, което детето ви казва.

2. Концентрирайте се, когато общувате с детето си

Ако сте на автопилот, тревожни, реактивни, натиснете „бутон за пауза“. Да, имате време да натиснете този бутон. Отнема само три секунди. Спрете. Дишайте. Затворете лаптопа. Погледнете детето си в очите. Сега слушайте.

3. Обръщайте внимание на малките теми на разговор, които детето ви повдига, и откликвайте

Нужна е истинска самодисциплина да се отделиш от това, което вършиш, за да обърнеш внимание на детето си, но това за него е показателно дали може да разчита на вас, когато има нужда. А е и много по-важно от всеки разговор, който вие провокирате, когато например се опитвате да го накарате да ви каже какво се е случило днес в училище.

4. Ако не можете в момента да го изслушате, обяснете защо 

Виждам, че това те ядосва. Искам да се концентрирам върху разговора ни, но не мога, докато се опитвам да приготвя всички за училище. Можем ли да се разберем да поговорим за това днес след вечеря?“
После не забравяйте за уговорката. Бъдете там. Така печелите доверието на детето си.

5. Присъствайте и телом, и духом

Това е времето, в което да изслушате детето си. Оставете на страна всичко друго, което може да почака.
Детето ви усеща кога го слушате наистина. Може и да не го показва, но когато само се преструвате, че го слушате, това подкопава неговата самооценка.

6. За да провокирате разговор, активно откликнете на чувствата на детето, без оценки и забележки

Например: „Много си ядосан на брат си“ и „Май се притесняваш за екскурзията“ са добро начало за разговор.
А изрази като: „Просто трябва да се помъчиш да се разбираш с брат си!“ и „Не се дръж като бебе, разбира се, че ще отидеш на училищната екскурзия!“ приключват разговора.

7. Задавайте безпристрастни въпроси, които изискват откровени отговори

Въпросите: „С кого ходи на обяд днес?“ или „Как мина тестът по математика днес?“ са добри примери.
Въпроси, започващи със „Защо?“, често поставят децата в отбранителна позиция. „Защо не си облече това?“ няма да има и наполовина ефекта на „Какво мислиш, че ще облекат повечето деца на училищната екскурзия?“

8. Не бързайте веднага да давате решения и съвети

Това означава, че ще трябва да се справяте със собствените си тревоги, касаещи проблема. Детето ви има нужда да разтовари напрежението и не може да разсъждава правилно, преди да го е направило. След това то трябва да има възможност да открие собствени решения, само по този начин хлапето ще добива увереност и вещина.

9. Поддържайте разговора със спокоен тон

Хората не могат да слушат, когато са разстроени. Ако не се чувстват в безопасност, в повечето случаи се отдръпват или нападат, а мислещата част от мозъка се изключва. Ако забележите, че детето ви започва да се ядосва, да се страхува или да изпитва болка, отдръпнете се и възстановете връзката си с него. Напомнете му – както и на себе си – колко много го обичате и че сте готови на всичко, за да намерите решение, добро за всички.

10. Опитайте се да владеете собствените си емоции

Не приемайте нещата лично. Дишайте. И най-вече, ако започнете да се чувствате виновни („Можех да предотвратя това!“) или ужасени („Не мога да повярвам, че това се случва с моето дете!“), вземете се в ръце и сложете чувствата си настрана.
В момента не сте важни вие и ако се разстройвате, това няма да помогне. Всъщност без значение какво има предвид детето ви, можете да го асимилирате по-късно. Припомнете си, че най-важното в момента е да изслушате детето си, да му помогнете да преодолее емоциите си и, когато е готово, да му помогнете да измисли план за действие, който да е полезен за него.

 

Статията е базирана на книгата на психолога д-р Лора Маркам „Спокойни родители – щастливи деца“, предоставена с любезното съдействие на издателство „Изток-Запад“

Вижте още:

14 неща, които родителите трябва да знаят за възпитанието на децата

Как да контролираме гнева си, когато детето не ни слуша?

Малка гениална техника, с която да научим децата да не ни прекъсват

Боят не помага, въпреки че вашите родители са го прилагали!