Как са захранвали бебетата в миналото и как – днес

Запитвали ли сте се някога как е протичало захранването в миналото или през вековете?

Все пак човешкият род е оцелял и продължава да оцелява все още в много далечни краища на света и без сокове, пасатори и кухненски роботи, бурканчета с пюрета и специални бебешки храни. Самият живот на хората в миналото също едва ли е позволявал да бъдат отделяни много време и усилия за приготвяне на различни храни за най-малките членове на семейството. Вероятно сте чували от разказите на вашите баби и дядовци или техните родители, че животът по онова време е бил доста тежък, особено на село. Жените са носели вода за домакинските нужди, работели са по цял ден на полето, грижели са се за животните, предяли са и са тъкали, шиели са сами дрехите си, всичко се е перяло на ръка… Хлябът се е месел и печал вкъщи, домашно приготвени са били и повечето други хранителни продукти като сирене, масло, кисело мляко. Трудно е било консервирането на плодове, зеленчуци, месо. Менюто е следвало сезоните и религиозните обичаи. Често готвенето и всекидневното домакинстване вкъщи са били поверени на по-възрастните жени, които вече не са можели да вършат друга тежка работа. По-младите са работели на полето, дори почти веднага след раждането…

Лесно е да предположим, че в тези условия едва ли някой е приготвял специални храни за най-малките. Те просто са следвали естественото си развитие и са преминавали от едно по-продължително кърмене към общата за всички храна.

За жалост, няма много данни как и с какво са били захранвани децата дори само преди няколко столетия. Известно е обаче друго – до края на 19-и век, когато започват да се появяват първите изкуствени млека, общоприетата норма е била децата да бъдат кърмени. Те са били хранени или от майките си или от дойки, професия, която е било доста разпространена по онова време. Данните сочат, че кърмата е била основна храна до около първата годинка, като на бебетата са се предлагали постепенно малки порции от храната на цялото семейство. Късчета хляб, потопени в ястията, коричка за дъвчене или кокалчета за смучене и огризване. Така най-малките са преминавали плавно към общото хранене. Друга практика, разпространена в много краища на света, е била на детето да се предлагат предварително сдъвкани от родителите храни докато то започне да се храни само.

На бебетата, които по някаква причина не е било възможно да се осигури кърма, се е предлагало животинско мляко, като дори е имало практика те сами да бозаят от вимето на специално определени за целта животни. Според географските ширини, за заместители на майчиното мляко се е ползвало мляко от кози, овце, магарета, крави, коне, дори свине и камили. В някои случаи са се предлагали и каши от различни брашна. Поради лошите хигиенни условия, много често опитите за хранене на малки бебета по този начин или дори с примитивни уреди за дохранване, често са завършвали с фатален край. Археолозите все още намират доказателства за това при разкриване на погребения на невръстни дечица, изпратени в сетния си път заедно с приспособленията, с които са били хранени. Днес е известно също така, че млякото от други животински видове не може да осигури нужните хранителни вещества за човешките бебета. То е съобразено със специфичните нужди на малките бозайници-животни, а не на малките хора.

Изкуственото хранене и пюретата

В края на 19-и век индустриализацията и необходимостта жените да работят извън дома си, налагат все повече търсенето на заместители за храненето на бебетата, за сметка на кърменето. Въпреки че са широко рекламирани, първите изкуствени млека са били много далеч от оптималното хранене, което трябва да се осигури в кърмаческа възраст. Те обикновено са съдържали различни брашна, нишестета, декстрини и захар.

През 1867 г. немският химик Юстус фон Либих създава т.нар. „детска супа“, смесица от краве мляко, малц, пшенично брашно и калиев бикарбонат, която се лансира на пазара като „перфектния“ заместител на кърмата по онова време.

Сместа, която скоро след това започва да се продава и в прахообразна форма, поставя началото на индустрията за производство на изкуствени млека за кърмачета. В същата година немският предприемач Хайнрих (по-късно, когато се мести в Швейцария – Анри) Нестле, вдъхновен от успеха на продукта на Либих, пуска на пазара и „Млечната храна Нестле“, изсушена гранулирана смес от фино смлян, двойно препечен сухар и подсладено кондензирано краве мляко, която според рекламата е „по-добра от млякото“.

Първите „адаптирани“ млека реално са лишени от всякакви витамини и минерали

и са бедни на белтъчини, необходими за оптималното развитие на бебето. Лекарите бързо забелязват, че децата, хранени с тях, често не растат добре и понякога дори се разболяват, било заради хранителни дефицити, било заради неспазване на хигиената или указанията за приготвяне на смесите. В отговор се налага практиката в храненето на бебето да се въведат още от 2-ия или 3-ия месец и други храни, с които се е вярвало, че ще се запълнят тези липси. Тъй като в толкова ранна кърмаческа възраст, то не може да дъвче, се препоръчва даването на плодови и зеленчукови сокчета, зърнени каши или ситно смачкани и разредени с течност храни, които бебето може да преглъща наготово.

В първите десетилетия на 20-и век се променят драстично и практиките за кърмене.

Налага се мнението, че естественото хранене трябва да бъде строго следено и да се подчинява на определени норми и таблици, а не на природно заложените инстинкти на майката и бебето. Почти всички педиатри съветват майките да хранят под режим и в строго определени часове, което допълнително затруднява кърменето. Следвайки строго наложените правила, кърмачките изведнъж започват да произвеждат „малко“ или „нехранително“ мляко, което не „достига“ на децата им. Налага се убеждението, че само след броени месеци кърмене, бебетата трябва да бъдат дохранвани, за да растат оптимално. На пазара навлизат все повече и първите пюрета и каши за кърмачета.

С развитието на индустрията за консервирани храни, фабриката „Гербер“ се налага като първия голям производител на бебешки пюрета през 30-те години на миналия век в САЩ. Собствениците ѝ откриват нова пазарна ниша за продажби на плодове и зеленчуци в консерва – техните бурканчета със снимка на бузесто бебе се рекламират широко в различни печатни издания и дори в специализирани медицински журнали. Периодът е особено подходящ, защото в научните среди по това време се води усилен дебат за важността на витамините за човешкото здраве. И ако до тогава се е препоръчвало изключително кърмене дори до 9 месеца и плодовете и зеленчуците са били предлагани след това, то постепенно се налага вече опроверганото в наши дни виждане, че и детската диета трябва да включва повече „витамини“ от най-ранна възраст. Поради все още лошите хигиенни условия по онова време, приготвянето на храна за толкова малки деца в домашни условия също се счита  за рисково и изисква спазването на специални препоръки. Производителите на първите бебешки пюрета насочват рекламите си точно към улеснението за домакинята, което предлага техния продукт и към неоспоримите ползи и безопасното хранене за бебето. С все по-широко достъпните нови, „полезни“ и „сигурни“ бебешки храни, постепенно се налага и убеждението, че те могат да бъдат предлагани и още в първите месеци от живота на бебето.

Тъй като храносмилателната система на кърмачетата в толкова ранна възраст все още не е готова за други храни освен мляко, често се наблюдават различни неразположения при самото ранно захранване и към него също започва да се подхожда особено внимателно. Изготвят се специални схеми, следят се прецизно определени количества, спазва се строг ред на въвеждане на храните по дни, седмици и месеци.

Въпреки всичко това, лекарите започват да се сблъскват все повече и с проблеми при захранването с новите храни – много деца отказват да се хранят или родителите им не успяват да им дадат препоръчаните количества. Те не искат да ядат дори в по-късна възраст, трудно приемат нещо ново и отказват да дъвчат. Данни от онова време сочат, че от 50 до 90% от посещенията при педиатрите са свързани именно с проблеми от този род, които лекарите наричат „анорексия“. Съветите за преодоляване на подобни ситуации стигат дори до крайности – да се остави детето гладно, докато само не „започне“ да яде или да се търсят начини храната да му се предлага почти насила, или с различни трикове и „игри“. Някои педиатри, от друга страна, забелязват още тогава, че въвеждането на твърди  храни протича много по-лесно, ако на бебето се даде избор да следва собствените си вкусове. Подобни съвети се откриват дори в книгата „Грижи за бебето и детето“ на д-р Бенджамин Спок, който е считан за светило в педиатрията по онова време, макар че други негови виждания, особено за кърменето, не намират широка подкрепа днес.

Захранването в най-близкото минало

През втората половина на 20-и век ранното въвеждане на твърдите храни остава общоприета практика, макар че се появяват и първите препоръки на бебетата да се дават и пюрета с по-едра консистенция, за да може да се научат да дъвчат. Повечето родители  започват захранването на 3 или 4 месеца с фино смлени пюрета и каши, като постепенно се минава към по-едра консистенция и евентуално се предлагат и парченца храна за самостоятелно хранене в по-късна възраст.

Интересна алтернатива на традиционното „педиатрично“ захранване в края на 90-те години и до днес е т. нар. „педагогическо захранване“, което придобива доста голяма популярност в страните от бившия СССР и частично и у нас. То е насочено изключително към кърмените бебета и при него се започва с даване на определен брой „микродози“ (парченца колкото грахово зърно) от подходящите храни на семейството. По този начин децата свикват да се хранят от общото меню още от самото начало и постепенно преминават изцяло към него след навършване на първата годинка или когато покажат готовност. Педагогическото захранване едва ли може да се нарече предшественик на ЗВБ, защото въпреки че и при него се избягват пюретата, то все пак не дава почти никаква самостоятелност на бебето в храненето и избора му на храни.

За съжаление, не само в миналото, но и до ден днешен, родителите често получават противоречиви съвети за кърменето и захранването. В България все още се срещат препоръки, дори от медицински лица, бебетата да се хранят от гърда по определени режими и графици, да се дават вода, чайчета и други течности на изключително кърмените бебета или да се включат плодови или зеленчукови сокове в храненето им още от втория или третия месец. Макар че препоръките на СЗО и дори на Министерството на здравеопазването са децата да бъдат изключително кърмени до 6-ия месец, на практика захранването много често започва доста по-рано.

Откъс от книгата „Захранване водено от бебето – лесно, съвременно, здравословно“ на Мария Нориега, издателство „Вдъхновения“