Вашите деца не са ваша собственост

Вашите деца не са ваши деца.

Те са ваши синове и дъщери, но с копнеж към свой собствен живот.

Те идват чрез вас, но не и от вас. И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.

Вие можете да им дарите любовта си, но не и да мислите вместо тях, защото те имат свои мисли.

Можете да дадете на телата им подслон, но не и на душите им дом. Техните души живеят в дома на бъдещето, в който не бива да влезете, дори и в сънищата си.

Можете да опитвате да бъдете като децата си, но никога не изисквайте от тях да бъдат като вас.

Защото животът не се движи назад и не остава такъв, какъвто е бил вчера.

Вие сте лъкът, който ще помогне на децата ви да полетят напред като стрели.

Но истинският стрелец вижда целта дори в безкрайността, и смело опъва лъка си, за да може стрелата му да отлети устремено и надалеч.

Нека лъковете ви да бъдат смело опънати, защото, както е важна стрелата, която лети, така е важен и лъкът, който я изстрелва. 

Автор: Халил Джубран, от поемата „On Children“
Превод и адаптация: Roditel.bg