Защо детето проявява агресия и как да се справим с това?

Защо децата стават агресивни и как да се справим с това?

Агресивността е поведение, насочено към причиняване на определена вреда на друга личност. Това поведение предполага негативно отношение, болка, унижение, обида… (съзнателно намерение за причиняване на зло). Наличието на намерение за причиняване на вреда разграничава агресивните действия от другите действия, които без да съдържат подобно намерение могат да причинят също вреда.

Още от най-ранна възраст могат да се открият различни прояви на агресивността,изразени с разнообразни средства и сила.

Агресивността е нормална част от развитието на детето. Във възрастта между 2 и 4 години повечето деца грабят играчки от ръцете на другите, удрят, ритат или си крещят до посиняване един на друг от време на време. Понякога причината е просто страх – детето може да нападне, ако например се чувства изместено от друго дете. Други възможни причини се дължат по-малко на инстинкт и повече на конкретни обстоятелства.

В тази възраст детето усвоява много нови умения от рязането с ножица до говоренето със сложни изречения. Това лесно може да го накара да се почувства претоварено от всичко, с което се опитва да се справи и това да избие в бой с някое приятелче. Ако детето скоро е тръгнало на детска градина, то трябва да привикне да е далеч от дома и ако в добавка към всичко това се почувства пренебрегнато или сякаш не получава достатъчно внимание, то може да отреагира като се сбие с първото дете, което му се изпречи на пътя. А понякога детето просто е гладно и уморено и тъй като не знае какво да направи в такива моменти, реагира с хапане, удряне или внезапно избухване.

Хубавото е, че детето най-вероятно ще израсте това агресивно поведение, когато открие, че може да използва думи вместо юмруци за да разреши проблемите. Ключът към това е да му помогнете да осъзнае възможно по-скоро, че ще постигне по-добри резултати като изкаже притесненията си отколкото като скубе приятелчето си.

Какво можете да направите срещу агресията?

Реагирайте бързо. Опитайте се да отреагирате веднага, когато забележите, че детето става агресивно. Безполезно е да чакате да удари друго дете за трети път, преди да кажете „Стига“ (особено пък ако сте го повторили десетина пъти през последния час). Най-добре е всеки път да давате ясно да се разбере, че прави нещо лошо. Отстранете детето от ситуацията за кратко на друго място – да постои 3-4 минути е достатъчно за дете на тази възраст.

Идеята е да свърже поведението си с последствията и да разбере, че ако удря или хапе ще пропусне от веселбата. Независимо колко сте ядосани, се опитайте да не крещите и да не му казвате, че е лошо. Вместо да го накара да промени държанието си, такава реакция от ваша страна би му показала, че вербалната и физическа агресия са начинът на поведение когато си ядосан. Вместо това, дайте добър пример като се контролирате и спокойно отстраните детето от спорната ситуация.

Придържайте се към този план. Доколкото е възможно, отреагирайте на агресивното поведение винаги по един и същи начин. Колкото по-предвидима е реакцията ви, толкова по-бързо ще изградите определен модел, който детето ще разпознава и очаква. Резултатът ще бъде, че детето ще осъзнае, че ако се държи зле, ще бъде отстранено от игрите – това е първата крачка към контролиране на собственото поведение.

Говорете. Оставете детето да се успокои, а после спокойно обсъдете какво се е случило. Най-подходящото време за това е, когато то се е укротило и преди да е забравило случката – в идеалния случай, между половин и един час по-късно. Попитайте дали може да ви обясни каква е била причината за избухването . Обяснете, че е нормално да се ядосаш понякога, но не е хубаво да блъскаш, удряш, риташ и хапеш. Предложете на детето други начини да покаже колко е ядосано – например да рита топка, да удря по възглавницата, да намери възрастен, който да посредничи в спора или просто да изкаже на глас чувствата си.

Вместо да обръщате внимание на детето само когато се държи лошо, опитайте се да забележите и когато се държи добре – например когато моли да си поиграе на компютърната игра, а не грабва направо мишката, или когато отстъпва люлката на чакащо дете. Кажете му колко се гордеете с него. Покажете му, че самоконтролът и мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи – и дават по-добри резултати, отколкото блъскането на децата. Сложете например специален календар на вратата на хладилника или на стената в детската стая и награждавайте детето с пъстър стикер, когато е съумяло да се сдържа.

Как да научим детето да не удря другарчетата си и да не граби играчките им?

Във възрастта между 3 и 4 години децата стигат да етап, в който могат да използват думи вместо действия, за да изразят чувствата си. Това е чудесен момент да започнете да учите детето си как да казва какво чувства вместо да го показва. Окуражавайте го да казва „много ме ядоса“ когато има желание да удари.

  • Наблюдавайте внимателно детето. Ако започне да хапе, удря, дращи или да скубе, се намесете незабавно. Нежно го дръпнете настрани и му кажете, че това, което прави, не е хубаво. Може да се наложи да го отдалечите от приятелчетата му за няколко минути, докато се успокои.
  • Гледайте дали в държанието му има някакъв модел – може да откриете, че определени ситуации го предизвикват. Детето може да започне да удря например когато някое другарче отказва да му върне любимото влакче. За да избегнете това, махнете настрана любимите играчки и оставете не толкова обичаните наоколо, за да си ги поделят.
  • Играйте на игри, които учат на съвместни действия. Игрите „наужким“, например да се играе на къща, помагат да научите детето да работи съвместно с някого. Понеже този род игри наблягат на ролите, те учат детето също така да изразява с думи чувствата си.
  • Ако се ядоса по време на играта, подтикнете го да говори за чувствата си . Имате възможност чрез игровия елемент да коригирате и да посочите правилния начин на поведение, който детето впоследствие с удоволствие ще сравнява и ще се опитва да „възпитава“ и при другите.
  • Намерете нови приятели. Вземете предвид възможността приятелчетата на детето, към които е насочена агресията му, просто да не са подходящата компания за него. Ако ударите и грабенето на играчки се появяват главно при игрите с 2-3 едни и същи деца всеки път, може би е време да му помогнете да си намери други другарчета за игра. Броят на децата, с които играе, също може да бъде проблем. Удрянето може да бъде например начин детето да привлече вниманието на деца, които не го забелязват.
  • Възнаграждавайте доброто държание. Децата на тази възраст реагират положително на похвала, така че осигурете им я. Ако детето ви играе с другите и си поделя играчките, кажете му своето одобрение. Ако каже на приятелите си, че е ядосано вместо да им се нахвърли, дръпнете го после настрани и му кажете колко сте горди с него. Когато става въпрос за справяне с агресивното поведение, най-вероятно ще установите, че похвалата е много по-ефикасна от наказанията.
  • Помогнете на детето да разбира чувствата си. Макар децата на възраст 3-4 години да започват да разбират какво са емоциите, те често не схващат разликата между тях и не знаят по какъв начин най-добре да ги изразяват. Има много чудесни детски книжки, които окуражават децата да разпознават емоциите си и да говорят за тях. Да помогнете на детето да даде име на това, което чувства, ще го накара по-малко да изразява с действия емоциите си.

Фрустрация –състояние на ощетеност, незадоволство от живота

ОСОБЕНОСТИ НА АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ДЕЦАТА

Опитвайки да защити своите притежания детето може да използва сила и това е инструментална агресия. По-големите деца могат да си послужат с личностно ориентирана или враждебна агресия – критика,обиди, присмех, унижение. Преминаването от инструментална към враждебна агресия е свързано с развитието на способността да се осмислят чуждите намерения и мотиви.

Агресивните деца виждат света като враждебно място. Те откриват в чуждите действия много повече враждебност и злонамереност, отколкото не агресивните деца.

Някои от децата реагират агресивно само, когато трябва да отговарят на определена нападка, заплаха или фрустрация. Тази агресивност може да се определи като реактивна. Други деца могат да демонстрират проактивна агресия – използване на сила, за да се вземе надмощие над другите или за да упражнят натиск, заплаха, за да спечелят внимание, някаква награда. Както реактивната така и проактивната агресивност нараства с възрастта.

Деца проявяват агресивност когато са фрустрирани от родители и обикновено тази агресивност е физическа (удряне, блъскане), докато четири – седем годишните деца проявяват агресивност в конфликтите с връстниците и тази агресивност е вербална (обиди, присмех).

Семейството и агресивността

Независимо, че много от родителите съзнателно ограничават агресивността и то с вътрешна убеденост, в малкото изключения на съзнателно подкрепяне на агресивността – в случаите когато детето трябва да се защити, те могат несъзнателно да формират агресивно поведение и това става по няколко начина:

  • чрез собствен модел на поведение, с оценките и диспозициите към различни форми на насилие и тяхното изразяване или чрез собствените си предрасъдъци;
  • чрез загубата на контрол върху детето в неговия ежедневен живот, особено когато това е съчетано с непълноценни отношения (недостатъчното познаване на детето, нe-чувствителност към това което прави, незнание за връзките му с другите деца, за поведението му);
  • чрез слабата дисциплина и незаинтересованост от поведението му;

Ранните жизнени преживявания и опит са определящи за агресивността. Подтиснатите, бити или малтретирани деца израстват след това често като родители, които малтретират собствените си деца.

За да се намали агресивността е необходимо:

  • да се преосмисли същността на агресивността, да се ограничат моделите представящи агресивността в положителна светлина;
  • да се намалят условията насърчаващи агресивността;
  • да се ограничат сблъсъците;
  • да се въведат не агресивни модели в потенциално изпълнени с насилие ситуации.

Трудно е да се каже дали склонността към агресивност е наследствено обусловена или придобита. Със сигурност обаче може да се каже, че много от агресивните форми на поведение се овладяват още от детството.

1.Затвърждавайте чувството за отговорност.

Ако агресивността на детето доведе до повреждане на чужди неща или до бъркотия, детето трябва да помогне това да се оправи. То може да залепи счупена играчка, например, или да събере бисквитите или кубчетата, които е разхвърляло в гнева си. Не формулирайте това като наказание, а просто като естествено следствие от гневна по-стъпка. Също така се уверете, че детето е наясно, че трябва да каже „извинявай“, когато премине границата – дори ако трябва да го заведете за ръка до засегнатата страна и да го кажете вместо него. Извинението на детето може първоначално да звучи неискрено, но урокът ще намери почва у него.

2. Възнаграждавайте доброто поведение.

Вместо да обръщате внимание на детето само когато се държи лошо, опитайте се да забележите и когато се държи добре – например когато моли да си поиграе на компютърната игра, а не грабва направо мишката, или когато отстъпва люлката на чакащо дете. Кажете му колко се гордеете с него. Покажете му, че самоконтролът и мирното решаване на конфликти са по-удовлетворяващи – и дават по-добри резултати, отколкото блъскането на децата. Сложете например специален календар на вратата на хладилника или на стената в детската стая и награждавайте детето с пъстър стикер, когато е съумяло да се сдържа.

Източник: Фондация „Ръка за помощ“