Нови предмети в НВО и военна подготовка за учениците предвижда правителството

Военна подготовка, повече внимание към българската история и националното самосъзнание, разширяване на националните външни оценявания и въвеждане на нов предмет „Добродетели и религии“ са сред приоритетите в управленската програма на кабинета „Радев“. 

Училищното образование може да претърпи редица промени през следващите години. Сред основните акценти в управленската програма са засилването на обучението по български език, литература и история, разширяването на националните външни оценявания и подготовката на учениците за реакция при кризисни ситуации.

Историята и гражданското образование може да станат част от НВО

Една от предвидените промени е увеличаването на броя на предметите, по които учениците се явяват на национално външно оценяване.

Към досегашните дисциплини се планира да бъдат добавени „История и цивилизации“ и „Гражданско образование“. Целта е знанията на учениците в тези области да бъдат оценявани по-широко и системно.

Предвиденият срок за разширяване на обхвата на НВО е януари 2029 г.

По-сериозен акцент ще бъде поставен и върху българския език и литературата, както и върху историята и цивилизациите. В програмата това е свързано с идеята за укрепване на националното самосъзнание и познаването на българската история.

Военна подготовка за учениците?

Сред мерките е и засилването на обучението, свързано с действията при извънредни и кризисни ситуации.

Предвижда се учениците да получават повече практически знания и умения как да реагират при различни рискови ситуации. В програмата е заложено и придобиването на първоначални знания и умения по военна подготовка.

Това е свързано с разширяване на Националната програма „Изучаване и съхраняване на традициите и историята на българската армия“. Предвиденият срок за изпълнение на тази мярка е май 2027 г.

Паралелно с това се предвиждат образователни инициативи, насочени към родолюбието и съхраняването на историческата памет за българската армия.

Единно съдържание по няколко ключови предмета

До септември 2028 г. трябва да бъдат разработени концепции за единно учебно съдържание по:

• български език и литература;
• история и цивилизации;
• география и икономика.

Идеята е учениците в различните училища да имат равни възможности за усвояване на знанията и да се прилага по-единен подход при преподаването на материала.

В същото време програмата предвижда да продължи и политиката за засилване на ролята на математиката и природните науки в училищното образование.

„Добродетели и религии“ – чак през учебната 2028/2029 г.

Сред очакваните промени е и въвеждането на предмета „Добродетели и религии“ в задължителните учебни часове.

Това обаче няма да се случи веднага. Според управленската програма предметът трябва да бъде въведен през учебната 2028/2029 г.

Зад идеята стои разбирането, че училището има не само образователна, но и възпитателна функция. В програмата се поставя акцент върху изграждането на ценности, морални ориентири, чувство за отговорност, уважение и съпричастност.

Така възпитанието се разглежда като обща задача на семейството, училището и обществото.

Подготвителен езиков клас преди първи клас

Предвижда се и нова форма на подкрепа за децата, които не владеят български език в достатъчна степен.

Идеята е преди постъпването си в първи клас те да могат да преминат през подготвителен езиков клас, който да им помогне да достигнат необходимото ниво по български език и да започнат по-пълноценно училищното си обучение.

Повече дигитализация, изкуствен интелект и проектно обучение

Промените не се ограничават до съдържанието на учебните предмети.

Сред приоритетите са още дигитализацията на образованието, използването на изкуствен интелект и развитието на STEM обучението. Предвижда се и изграждането на нови училищни сгради и спортни салони.

До края на 2029 г. трябва да бъдат създадени и повече възможности учениците да работят по проекти, да използват научноизследователски подходи и да развиват творчество и критично мислене.

Така наред с традиционните знания програмата поставя акцент и върху уменията, които учениците ще използват извън класната стая – да анализират информация, да търсят решения, да работят самостоятелно и в екип и да прилагат наученото на практика.

Какво означава това за учениците?

Ако заложените мерки бъдат реализирани, през следващите няколко години училището може да стане доста различно от днешното. Част от промените са свързани с повече оценяване по история и гражданско образование, други – с практически умения, дигитални технологии и изкуствен интелект.

Най-големите промени обаче са планирани постепенно. За някои от тях сроковете са 2027 г., а за други – 2028, 2029 и дори 2030 г. Това означава, че голяма част от днешните ученици ще усетят промените поетапно, а не наведнъж.