„Това не го обичам“ – как да се справим с капризите при хранене

Всеки човек е различен. Някои деца имат проблеми с текстурата: яйцата са им лигави; други не понасят семките на домата и мъха на прасковите. Разбира се, има я и класическата детска непоносимост към горчиви кръстоцветни зеленчуци като брюкселското зеле и броколите.

Какво да правим ние родителите с всичко това?

Покажете уважение. Уважавайте човешкото разнообразие, което ни прави така великолепно уникални и превърнете семейството в място, където всички се чувстват добре и ценени. Не насилвайте детето да яде нещо, което не желае да яде, не го убеждавайте, че „то всъщност не е чак толкова лошо“.

Не товарете прекомерно някой член на семейството. Това включва готвача. Няма нищо неразумно в това да не искаш сос върху спагетите, но е неразумно да очакваш мама да ти готви пилешки хапки, когато всички останали ядат спагети. Детето с чувствително небце трябва да се научи как да се вписва в големия свят и да се примирява с храната, която не харесва особено.

Разширете кулинарния репертоар и развийте вкуса на детето

• Повтаряйте предложенията си. Не спирайте да предлагате определени храни, само защото то „никога не ги яде“.
• Бъдете креативни и забавни. По-вероятно е морковите и чушките, подредени като къщичка, да бъдат изядени. Морковените резенчета, кръстосани и наречени пиратски, също е по-вероятно да се харесат.
• Улеснете детето. По-вероятно е то да изяде два моркова, ако само те са поднесени в чинията. Купчина от 25 моркова е прекалено количество и вероятно ще остане недокосната.
• Сервирайте храната в купа или плато. Нека всеки си вземе колкото прецени и от каквото прецени. Добавете във всяко от предложенията нещо, което капризният кулинар яде. Да, напълно е възможно той да си вземе само и единствено от краставицата, но истински важното е, че всички споделят едни и същи ястия. Това приобщава. Хем няма специално обслужване, хем сте уважили различията.
• Съчувствайте. Опитайте с нещо като: „Знам, че е трудно да ядеш само няколко храни, които не винаги се предлагат. Но знам, че ще се оправиш. Ти винаги успявш да намериш начин да се погрижиш за себе си“. (Отново изразявате обич и очакване за справяне и успех)

Възприемайки тези стратегии, показваме на детето, че го зачитаме, без да му предлагане специално обслужване, което би довело до разглезено отношение към живота. Така детето се приспособява към по-широкия социален ред.

Ако вашият капризен гастроном реши да опита пица с гъби, недейте да вдигате излишен шум. Запазете спокойствие и замълчете, ако искате да насърчите изследователската му нагласа.

Ами ако придирчивостта към храната застрашава здравето му?

В този случай предлагам да се посъветвате с лекар, който да потвърди или отхвърли опасенията ви. Той може да ви препоръча хранителни добавки. Лекарите, с които аз съм говорила, са ми казвали, че намеса се налага много рядко. В повечето случаи става въпрос за по-добро управление на връзката между родителя и детето плюс малко търпение и изобретателност. Някои деца ядат зеленчуци, стига да са смачкани на пюре или залети с доматен сос, други ги предпочитат сервирани върху филия. Експериментирайте – топло, студено, сварено, изпечено и т.н.

Откъс от книгата „Не, това не са глезотии“
на Алисън Шейфър от издателство Колибри

Вижте още:

7 родителски правила срещу разглезени деца

26 идеи как да накараме детето да заобича полезната храна

Захранване на бебето с кисело мляко и млечни продукти – кога и как?

7 признака, че отглеждате разглезено дете