10 детски стихчета за пролетните цветя

стихчета за пролетни цветя

 

Кокиче

(Георги Веселинов)

Из горите още
преспи се белеят
и сърдити вихри
зимни песни пеят.

Но край храсти голи
виж, кокиче бяло
маха ни с главичка,
нежно се засмяло…

Чудна вест донася
туй прекрасно цвете:
-Пролетта пристигна
с радост я срещнете!

 

Кокиче

(Иван Мишев)

Едно цветенце белоснежно
от снега главицата си вдига,
малко, беличко и нежно
във зелената си риза.

– Аз съм мъничко кокиче,
нося топли, топли дни.
Ако много някого обичаш,
на него ти ме подари…

 

Минзухар

(Вергиния Генова)

Минзухарче поспаланче,
със оранжево коланче,
пак кокиченцето те превари,
първо цъфна всред дъбрави.

Усмихни се, завърти се
огънче в гората бяла,
с слънчевата си премяна,
топлиш всички, без покана.

 

Минзухар

(Пейо Яворов)

Току-що пролетното слънце
изпрати първичка целувка на полето —
и ти прибърза, минзухарче,
да вирнеш хубава главица към небето.

На младата пролет първа рожбо,
кому е твоята усмивка росна, блага?
О, нивга младенец невинен
така благат не е поглеждал
майка драга!

А никаква ли черна мисъл
под грейнало чело не криеш, цвете мило?
Че може утре замразено
да клюмнеш мъртво, щом си толкоз подранило?

Напразно питам. Ти спокойно
и радостно лице подлагаш на лъчите,
тъй щедро днеска що разлива
засмяно блесналото слънце в синевите.

Цъфти безгрижно! Тъй сърцето,
когато щастието грейне и го стопли,
не ще да знай бедите бъдни,
че в него място не намират горки вопли.

 

Теменужка

(Чичо Стоян)

Теменужчице ле ситна,
нежна, дъхава и китна,
я кажи ми, свежа, мила,
що си толкоз подранила?

Тук когато сняг лежеше,
миличка, ти де седеше?
— Ах, игрива Минке мила,
аз съм много подранила,

че тук рано слънце грее;
но когато вятър вее
и разнася сняг в полята,
аз си дремя във земята.

 

Теменужка

(Вергиния Генова)

Теменужка малка синя,
цъфна в нашата градина.
Хитро, хитро се усмихва
и на слънцето примигва.

Със ламбадена поличка,
хваща здравец за ръчичка,
нарциса засвирва с тромба
танц страхотен се заформя.

 

Теменужка

(Стоян Дринов)

Аз съм ситна и свенлива,
из присоите раста,
мъдроока, миризлива
и с цветенца – красота.

Аз съм нежна теменужка,
мойта майка ме прати
да ви бъда мила дружка,
пролет тук догде цъфти.

 

Песента на синчеца

(Иван Вазов)

Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.

Кат небето се синея,
ако ситно и да съм,
с мойта хубост хубавея
всяка нива, слог и хълм.

Аз съм синчец, аз съм радост,
бодил по мен не расте,
аз съм просто, като радост.
Аз съм мило, кат дете.

Бог самичък ме посея
и поля ме да раста,
на свобода аз живея,
на простора си цъфтя.

Малко цвете съм в полето,
аз съм синия синчец,
любя въздуха, небето,
кича полския венец.

 

Лале

(Вергиния Генова)

Щом слънцето на двора грее,
и вятър топличък завее,
лаленцето навън излиза
само по червена риза.

На припек леко се подава,
кокетно тайно се прозява,
червило лъскаво си слага,
учтиво всички поздравява.

Лале

(Емил Манов)

Във малката китна градинка,
под ведрото синьо небе,
сред рози, божур и латинка,
цъфтеше красиво лале.

С изящна, пламтяща камбанка,
със стройно и крехко стебло,
растеше край тихата сянка
на старо вековно дърво.

В могъщите негови клони,
щом духне ветрецът крилат,
то правеше нежни поклони
на целия приказен свят.

Край него кръжаха пчелички,
калинки и птици навред,
а крехките млади тревички
му пращаха своя привет.

Лалето прекрасно и нежно
под гордия слънчев простор,
на воля цъфти безметежно
и радва то нашия взор.

 

Вижте още:

10 детски стихчета за Великден и пролетта

Лесно стихче, с което да научим детето къде се пишат запетайки

Някои от най-хубавите стихове за мама

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK