6 начина да отгледаме предприемчиви деца

1. Престанете да им стоите над главите

Престанете да бъдете родители хеликоптери. Никой не обича, когато някой постоянно му „виси на главата“. Все повече деца са като „вързани на каишка“. Когато децата нямат нужното „пространство“, никога няма да се научат да оценяват независимостта. А независимостта е нещо много важно и трябва да се развие от ранна възраст.

Дайте малко повече свобода на децата си. Оставете ги да паднат, да „ожулят колене“ някой път, да се изправят сами. Ако са малки и пробват различни неща, вие ще сте наблизо и ще се намесите, ако е необходимо. Когато станат големи, трябва сами да се справят с всичко ново

 

2. Спрете да им набутвате в ръцете електроника

Да, понякога родителите са изморени и електрониката е голям помощник. Родителите слагат децата пред телевизора или им дават таблет и те млъкват, а родителят може да свърши нещо.

Но електрониката задушава детското въображение. Днешните деца получават играчки с предварително „опаковани“ герои, които имат глас, визия, въобще всичко и детето не може да ползва въображението си.

Отминаха дните, в които децата разчитаха на въображението си, за да играят. Разбира се, някои телевизионни предавания и приложения са полезни, но все пак играчките, конструкторите, оцветяването – това насърчава въображението, създава творчески умения и изгражда критическо мислене.

Книжките за оцветяване, строителните блокчета, а дори и предметите от бита са много по-ценни за развитие на въображението. Само си представете колко неща могат да се създадат от обикновена картонена кутия.

Родителите трябва да дадат възможност на децата да играят свободни игри, а не постоянно да им организират всичко.

 

3. Спрете да раздавате награди за какво ли не

Не трябва да се раздават награди на едно дете след всеки час, курс, състезание, само и само да се насърчи да прави нещо без да има реални поводи за награждаване. Това не е добра практика. По-скоро е мързелив начин да се справи възрастният с проблема, че детето не иска да свърши нещо.

За много хора мотивацията под различна форма е важен стимул. Ако ги няма тези стимули, може нищо да не се получи. Всички обичат победата, но трябва да научим децата да оценяват значението и на разочарованието. Разочарованието също е добър учител и ни кара да се справим следващия път по-добре.

 

4. Спрете да казвате „Не“ на всичко

Всеки възрастен се радва на идеално чист дом, но когато има деца, може не винаги да е така. Децата се нуждаят от креативност, а една хубава игра няма как да не окаже влияние върху чистия дом на мама и тати.

Хлапетата строят, рисуват, тестват, въображението им е оставено свободно да се развихря, а това е ценен опит и умение, което е хубаво да притежава всеки човек.

 

5. Спрете да обяснявате, че провалът е нещо лошо

Родителите искат децата им да са най-добри. Постигане на най-висок успех в училище, медал на състезание – всички си мечтаят точно това да се случва на тяхното дете. Това са хубави цели. По-важно е обаче как учим децата си да се провалят.

Провалът е често срещан и това го признават всички успешни бизнес лидери. И провалът е нужен за един по-голям бъдещ успех. Когато детето се провали, тук вече е ролята на родителя. Възрастният трябва да обърне неуспеха в ценни уроци, от които малкият винаги да се учи.

Родителите трябва да възпитат у децата си умение да виждат ценни уроци във всеки провал, грешки, неточности. Възрастните трябва да насърчават децата да поемат рискове. Ако не успеят с нещо, да продължат напред. Вместо да учим децата да се стремят към съвършенство, трябва да ги учим да вървят към подобрение.

 

6. Спрете да обвинявате другите за неуспехите на децата си

Спрете да гледате на децата като на съвършени същества, които са взели най-доброто от вас. Децата все още не са (напълно) грамотни, все още са в известна степен дори невежи, все още не са координирани, а понякога могат да бъдат и непоносими. Родителят трябва да проумее всичко това.

Вместо да обвинявате другите – обществото, културата, учителите, медиите, лекарите и дори времето, в което живеем, вижте трезво дали вие не носите вина. Когато децата се държат зле, когато не се представят на нужното ниво, спрете за момент и се замислете каква е вашата отговорност като родител.

Не забравяйте, че родителят е номер едно по отношение на оказано влияние върху развитието на децата си. Така че преди да обвинявате другите за несъвършенството на детето си, огледайте нещата първо във вашия дом и вижте какво може да се промени.