Няма лоши деца и никой не се ражда насилник

“Защо синът ми бие децата в училище? Той е само в първи клас, а вече ни викат няколко пъти по такъв повод на разговор. Никой не е такъв от нас с баща му? ”

Никой не се ражда насилник, нито пък изпитва удоволствие от това да е жертва. Децата са уязвими не само физи­чески, а и психически. Ако в семейството има чести разпра­вии, скандали, шамари, малкото човече попива негативната енергия и трупа напрежение. В такива моменти детето се страхува, а невъзможността да изрази трансформиращия се в агресия към притесняващите го родители страх, го кара да насочи протестната си реакция в друга посока. Естествено е да реагира с повишаване на агресивността си. Но тя не е насочена вече към родителите – първо те са по-силни, а второ – то ги обича. Затова започва да търси отдушник, изкупителна жертва, в детската градина, на улицата, в училището. Насилниците са хлапета, които са били прину­дени да търпят. Те са нервни, неспокойни, лесно се палят, заради ниското самочувствие.

Самозащита и агресията са две различни неща

Втората причина едно дете да започне да малтретира друго е забраната на агресия. В семейството, а и в училището трябва да се даде възможност на малкия човек да се защитава, за да не мисли пораженчески, да спори за мнението си, да потърси помощ. Точно това някой може да нарече клеветничество, но всъщност то предпазва от насилие.

Ако забраним на детето да е агресивно в нормалните граници, то може да започне да причинява болка другиму, дори да стане садистично. Такива момчета и момичета търсят най-лесната си жертва — тя е плаха, хрисима, неуверена, с комплекси.

Детето в началните класове

Подобно на джунглата, началната училищна възраст е времето на естествения подбор. Тогава се оформя йерархията, в която властва по-силният. Неходилите в детска градина деца не винаги имат модел за реакция и не приличат на онези с оформено в предучилищна възраст самочувствие. Тогава те реагират по различни начини. Някои проявяват сила, други започват да зубрят – все с мисъл да изплуват над връстниците.

Преподавателите пък трябва да имат лична съвест. Учител не бива да става само човек с педагогическо образование. Нужно е той да бъде търпелив, да обича децата, да е жертвоготовен, да не проявява авторитаризъм, сиреч да внушава сила и страх. Пагубно е, ако госпожата или господинът си затварят очите за нередностите. В такъв случай той присъства в училище само формално, колкото да си вземе заплатата.

Възможно е синът ви да е тревожен и поради трудна адаптация към новия статус, среда, дисциплина в училище. Това е стресов момент за първолаците, а децата разтоварват напрежението от стреса понякога и под формата на агресивно поведение.

Какъвто и да е конкретният повод за агресивността му, можете да търсите като причина задържано напрежение. Опитайте да откриете източника му.

Статията е базирана на книгата „Мира нямам“ на психотерапевта Мадлен Алгафари, издателство Джуниър Партнърс