Петте периода в живота на децата и как да им помогнем да преминат през тях

Ерик Ериксон, известен американски психолог и психоаналитик, разработва теорията за психосоциалното развитие, включваща възрастовата периодизация на детските кризи. Тази теория представя фазите на развитие, като всяка фаза се среща със специфични предизвикателства и кризи.

Възрастовата периодизация на детските кризи според Ериксон е както следва:

1. Възраст на доверието (от раждането до около 18 месеца):

През този период децата развиват основната вяра или недоверие в света около тях. Ако бебето получава адекватна и навременна грижа, топлина и усещане за сигурност, то изгражда доверие във връзката си със своите родители. Ако обаче се чувства пренебрегнато, ако липсва подкрепа или има физическа и емоционална дистанция, ако майката не е налична за него или пък ако не задоволява основните потребности и нужди на детето, то може да развие чувство на недоверие към света около себе си.

По-късно това се отразява на личността на човека и той става мнителен, съмнява се в хората и усеща света около себе си като опасно и несигурно място.

2. Възраст на автономията (от около 18 месеца до 3 години):

През този етап децата започват да изразяват своята индивидуалност и независимост. Често проявяват инат и бунт към всичко. Те се стремят да постигнат автономия чрез възприемане на решения и изпълнение на задачи самостоятелно, именно затова се противят на всякаква чужда намеса. Родителите имат важна роля в този период да подкрепят тяхната инициатива, докато поставят граници и учат децата да на отговорност. Важно е да бъде уважавана тяхната борба за независимост. Ако децата се сблъскат със строги и неадекватни ограничения или са прекалено контролирани, те могат да изпитат срам и съмнение във възможностите си.

Тези деца, ако не преминат правилно през този период, като възрастни стават неуверени в себе си, избягват всякаква изява, срамуват се да бъдат забелязвани и да показват потенциала си. Често имат проблеми със самочувствието и самооценката си. Имат затруднения и в професионалната си реализация.

3. Възраст на инициативата (от 3 до 6 години):

По време на този етап децата започват да развиват своите интереси, идеи и проекти. Те проявяват инициатива чрез игра, въображение и комуникация. Важно е да се поощряват техните идеи и да се дава възможност за самостоятелно действие. Ако децата се сблъскат с критика или отхвърляне на техните идеи, те може да се чувстват виновни или разочаровани.

Ако преминат негативно през тази възраст и вместо одобрение и поощряване на идеите им получат потискане, подценяване и критика, като възрастни тези деца не поемат никаква инициатива. Те чакат, имат нужда да се прилепени към някого, който да ги бута и когото да следват. Лесно се подчиняват и примиряват с обстоятелствата. Лесно се отказват и трудно довършват нещата докрай. В тях липсва борбеният и състезателен дух.

4. Възраст на усъвършенстването на уменията (от 6 до 12 години):

През този период децата търсят признание и постигане на успехи в различни области – училище, спорт, изкуство и др. Те се стремят да се усъвършенстват в уменията си и да бъдат приети от външния свят. Ако децата не успеят да развият положително самочувствие и да постигнат успехи, те могат да изпитат чувство на подчинение и ниско самоуважение.

Тук влияние оказват не само семейната атмосфера и отношение, но и различни външни фактори и социалната среда на децата. Важно е в този период детето да усеща, че е прието и да се чувства доволно от постиженията, които има.

5. Възраст на идентичността (от 12 до 18 години):

През този етап на юношеството тийнейджърите се занимават с изследване и формиране на своята идентичност и самосъзнание. Те изпитват вътрешни конфликти и противоречия, докато определят своите ценности, интереси и бъдещи роли. Ако успеят да се ангажират в този процес и да намерят своето място в света, те могат да изградят чувство на идентичност. В противен случай е възможно да изпитат дифузия на идентичността, когато се чувстват изгубени и неопределени относно своята самоличност. Ролята на родителя в тази възраст е да помогне и да подкрепи целите на детето и тяхното постигане.

Ако не преминат правилно през този етап. като възрастни тези деца стават хора, които се лутат, нерешителни са, имат ниско самочувствие и трудно постигат реализация, защото не могат да определят собствените си желания и цели.

Това са общи насоки за възрастовата периодизация на детските кризи, определени от Ерик Ериксон.  Имайте предвид обаче, че всички деца са различни и опитът им може да варира.

Но тези етапи предоставят рамка за разбиране на емоционалното и психологическото развитие през детските години. Родителите играят основна роля в това да помогнат на децата да преминат плавно през тези периоди. Осведомеността относно кризите, типични за един човешки живот, помага да разберем през какво преминава едно дете и да му помогнем да стане уверена и реализирана личност, която смело постига мечтите и целите си.

Автор: Христина Велинова – психолог, психотерапевт и сертифициран семеен констелатор.

Христина Велинова е психолог, психотерапевт, сертифициран семеен констелатор и ментор. Има психологическо образование и е регистрирана в дружеството на психолозите, преминала е през множество обучителни курсове и сертифицирани обучения, както в България така и на международно ниво. Животът ѝ всеки ден я среща със съдбите на хората и заедно променят успешно посоката. Христина е основател на организация ЗОНО, чиято дейност е насочена към подкрепа  и помощ на децата, родители, учители и методите на възпитание, които целят информираност и превенция относно психологическите последици върху децата вследствие на неправилно отглеждане и възпитание.