Аз се уча от нея, тя от мен!

Ще се върна много назад във времето. Аз съвсем не бях от малките момиченца, които мечтаят да станат майки. Просто знаех, че и това ще стане. Стана лесно, бързо, навреме и от точния човек. Човекът не остана, но се срещнах с най-невероятното партньорство в живота си – това с детето.

Детето, с което се учим заедно.

Не знам дали аз я изградих такава, дали ми се падна, дали я заслужих или тя мен… каквото и да е, това за мен е най-ценната връзка. Не казвам „единствената възможна по този начин“, а ценната като същност!

Не съм „идеалната“ майка, не готвех неповторимите ястия „на мама“, не я държах непрестанно в ръцете си, не се отказвах от себе си заради нея, не правех „големите жертви“, но ЖИВЕЕХ С НЕЯ, моята дъщеря.

Бяхме заедно в своето несъвършено съвършенство, откривахме се през сълзи и смях, грижехме се, лъжехме се, криехме се и се разкривахме до кръв.

Живяхме истински заедно.

Позволявахме си свободата да сме заедно по отделно, да бъдем себе си. Научихме се на любов без срокове, без граници, без такси, без условия.

Въобще не знаехме какво правим. карахме го на естественост отвътре, с пълно отдадени сърца и отговорно ангажирани умове.

Присъствие, на което може да се разчита, не защото винаги си на разположение при повикване, а заради спокойствието, че сме свързани, без да си принадлежим и дължим нещо.

Някак високо вдигнахме гредата за това, що е любов!

Сега се опитваме да я творим и извън нашите отношения. Днес живеем далеко една от друга, по-близки от всякога и това няма нищо общо с „чуваме се по три пъти на ден“.

Живеем различни животи, вървим по нови и отдавна познати за другата пътища.

Аз се уча от нея, тя споделя с мен.

Благославям живота и всяка „крива“ пътека, която ме доведе до тук! Благославям теб, човеко, който можеш повече, отколкото знаеш… ако се довериш на неизвестното, на истинското, на неопределеното от границите!

Забравих да ви кажа – броя нейните години, за да сметна моите, защото ние нямаме възраст и разлика, само различия.

И преди да сте се възхитили безкрайно, да ви кажа: Не пропуснахме да минем през драмите, егоизма, властолюбието, манипулациите, игричките… не пропуснахме да бъдем цветни и… в СЪЗНАНИЕ.

В него сме и днес – аха, някоя да заспи и другата се появи.

Това за мен е партньорството – отвъд идеалността, която единият поставя като цел на другия, над състезанието за постижения и заслуги.

Вървим по пътя си и когато някоя се умори, тръгне да пада или почти се е срутила, другата подава опора, ала оставяйки я в собствената й посока, неотмествайки я от личните свободни избори. За мен това е свещено!

Уча се да го създавам и в други партньорства.

Благодаря ти, чедо! Партньор!

Това писмо съм й написала преди време и днес заставам зад думите си:

„Мило мое дете, прекрасна щерко, честит рожден ден! Тази сутрин се събуждам с лекота и радост, с осъзнаването, че изтеклите 23 години са сандъче със съкровища за нас!

Днес вече не зная, миг по миг, къде ходиш и какво правиш, но сме по-близки от всякога. Как стана така, дори не зная… май е просто от любов.

Не знаех и как да ти бъда майка, но съм благодарна, че не ме сковаха до край страха, гордостта и егоизма. За мен най-голямата награда е да знам, че можеш да бъдеш много далече от полата ми и да се справяш по най-свободен свой начин.

Нагледах се на „щастливи майки“ с „нещастни деца“, с толкова здраво стегнати пелени, че не си и представят, че извън тях има свят – голям, шарен и безопасен (ако си носиш сърцето винаги с теб).

Надявам се да осъзнаваш радостите на свободата, която никога не ти отнех, въпреки моите майчински страхчета. Надявам се да осъзнаваш благородната сила на ДА на непознатото и НЕ на „чуждата истина“, щом не е твоя.

Надявам се, просто, когато имаш нуждата от мен, да ме потърсиш, защото съм тук за теб, винаги. Най-страшното мина – родих те, роди се.  Всичко пред теб, пред нас е безкрайно пространство за летене. Отпусни се, защото имаш криле!

Гушкам те! Бъди ми здрава и живей в изобилие и любов! Твори и му давай свободата, продължавай смело нататък!

Обичам те!

Мама“

Източник: ToBeKalina.com

Вижте още:

Писмо от една майка към 15-годишната й дъщеря

50 неща, на които задължително трябва да научите своята дъщеря

НА ДЪЩЕРЯ МИ…

Притча за сляпата майчина любов