Приказка за един празен коледен подарък със златиста опаковка

Приказка за един празен коледен подарък със златиста опаковка

Имало едно време един баща, който работел много, за да издържа семейството си и да има храна на масата им. Една зима, в края на месец декември, точно преди Коледа, той видял, че 5-годишната му дъщеричка е използвала цялата ролка от една много скъпа опаковъчна хартия – златиста на цвят. Бащата наказал момиченцето, защото смятал, че тази скъпа вещ била похабена напразно от нея, и то цялата.

Изненадата му обаче била много голяма, когато на Бъдни вечер, той видял под елхата една кутия, опакована със същата златиста хартия, заради която се скарал на детето си. Осъзнал, че малката му дъщеричка е използвала „златната опаковка“ за този подарък. Сега вече, освен за златистата хартия, бащата започнал да се тревожи какво ли е сложила малката в кутията и с какви пари го е купила.

На следващата сутрин момиченцето, изпълнено с цялото вълнение на света, занесло подаръка на баща си и му казало „Татко, това е за теб!“. Човекът много се смутил и докато отварял кутията си мислел за първоначалната си реакция – сега той съжалил, че наказал дъщеричката си. Но когато отворил подаръка, вътре го чакала нова изненада, която отново възпламенила гнева му. Кутията била празна. „Ти, малка госпожичке, не знаеш ли, че когато правиш подарък на някого, в опаковката трябва да има нещо?“ – попитал я той грубо.

Момиченцето вдигнало тъжен поглед към баща си и с насълзени очички прошепнало: „Татенце, кутията не е празна. Аз сложих много въздушни целувки вътре и тя цялата се напълни.“ Бащата бил напълно разбит от този отговор. Той коленичил до скъпоценната си дъщеричка, прегърнал я и я помолил да му прости, че така прибързано и ненужно се разгневил.

Много скоро след тази Коледна сутрин, момиченцето се разболяло и починало.

Казват, че баща й запазил златната кутия, която тя му подарила, до края на живота си. Когато се чувствал отчаян, обезкуражен или имал трудности и проблеми, човекът отварял кутията, вземал по една от въздушните целувки на дъщеря си и си спомнял за любовта на своето прекрасно дете. Онази любов, което в края на един декември, няколко дни преди Коледа, била опакована в малка кутия със скъпа златиста хартия от неговото малко момиченце за него.

Нека в празничните дни тази история ни накара да се замислим за невидимата златна кутия с безусловна любов, която всеки от нас е получил от своето дете. И да не забравяме, че едва ли някога ще притежаваме нещо по-ценно от нея.

Преведено от: weboflove.org

 

НАМЕРЕТЕ НИ ВЪВ FACEBOOK