Затлъстяването изисква спешни национални мерки, предупредиха експерти

Затлъстяването все по-осезаемо се очертава като едно от най-сериозните предизвикателства пред общественото здраве в България, а отражението му върху пациентите и здравната система вече се усеща в дългосрочен план.

Около тази позиция се обединиха представители на медицинската общност, институции и научни организации по време на форума „Здраве под натиск: Национален отговор на затлъстяването“, посветен на необходимостта от координирани действия срещу разпространението на заболяването.

В рамките на събитието беше подписан меморандум за сътрудничество между научни дружества и организации, а акцентът беше поставен върху необходимостта България да разработи и приложи Национална програма за борба със затлъстяването.

Министърът на здравеопазването Катя Ивкова, която участва във форума, заяви, че темата ще бъде сред приоритетите на министерството. По думите ѝ усилията трябва да започнат с превенция и насърчаване на физическата активност, особено сред децата и подрастващите, като ще се търси партньорство и с Министерството на младежта и спорта.

По време на форума бяха представени и резултатите от национално проучване на изследователски център „Тренд“ за 2026 г., които очертават тревожна картина. Данните показват, че значителна част от българите продължават да живеят с тегло извън здравословните граници, а проблемът остава широко разпространен.

Изследването сочи още, че наднорменото тегло често върви ръка за ръка със сериозни придружаващи заболявания. Над половината от анкетираните с подобни проблеми съобщават за високо кръвно налягане, а близо една трета – за висок холестерол. Експертите отбелязаха, че реалните показатели вероятно са още по-високи.

Според политолога и съосновател на „Тренд“ Димитър Ганев последствията от затлъстяването вече се измерват не само чрез здравните показатели, но и чрез отражението върху качеството на живот, икономиката и натоварването на здравната система.

Специалистите подчертаха, че затлъстяването трябва да бъде разглеждано като хронично и комплексно заболяване, а не единствено като резултат от липса на дисциплина или воля. Чл.-кор. проф. Цветалина Танкова от Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ и Медицински университет – София посочи, че проблемът изисква ранна диагностика, дългосрочно проследяване и по-добър достъп до лечение. Сред предложените мерки са създаване на национален регистър и по-активно включване на темата в първичната медицинска помощ.

Особено внимание беше отделено на детското затлъстяване. Представените данни показват, че при липса на навременни мерки между 80 и 90% от юношите със затлъстяване ще продължат да живеят с проблема и като възрастни.

Проф. Виолета Йотова от УМБАЛ „Св. Марина“ и Медицински университет – Варна предупреди, че детското затлъстяване не е състояние, което се преодолява спонтанно с възрастта, а ранната поява на проблема води до по-тежки последствия в бъдеще. Тя подчерта значението на здравословната среда в училище, ограничаването на агресивния маркетинг към деца и подкрепата за семействата.

Кардиолозите също обърнаха внимание на сериозните рискове за сърдечносъдовото здраве. Данните показват, че затлъстяването увеличава вероятността от сърдечна недостатъчност, предсърдно мъждене и внезапна сърдечна смърт. По думите на проф. Кирил Карамфилов от УМБАЛ „Александровска“, борбата с проблема трябва да започва още преди появата на първите усложнения.

Здравният икономист Аркади Шарков акцентира върху икономическата цена на бездействието. Според него инвестициите в превенция са необходимост, а не разход, тъй като отлагането на мерките ще струва значително повече както на публичните финанси, така и в човешки животи.

В края на форума Коалиция „Затлъстяване“ представи рамката на бъдеща Национална програма за борба със затлъстяването, която предвижда участие на институции, научни организации, образователния сектор, бизнеса и гражданското общество.

Подписаният меморандум обедини 13 научни дружества и организации около общата цел затлъстяването да бъде признато като ключов обществен и здравен приоритет, а политиките за превенция и лечение – дългосрочни, устойчиви и основани на научни доказателства.