Детското непослушание – разберете проблема

Защо детето е непослушно, отказва да спазва правила, инати се? Родителите обикновено смятат за проблем подобно поведението на децата си, но има някои неща, които пропускат. За децата непослушанието е начин да отстояват своята значимост с едно от четирите средства: търсене на непрестанно внимание, власт над останалите, отмъщение, отхвърляне.

Ключът е начинът, по който реагираме на детското непослушание. Трябва да открием своята роля в тези ситуации. Нека разгледаме четирите сценария поотделно:

1. Непрестанно търсене на внимание

Когато детето търси вашето внимание през цялото време, това е резултат от погрешното му убеждение, че то е важно и ценено единствено и само когато се намира в светлината на прожекторите. Ако детето е било пренебрегнато като малко, то страда от липса на солидна връзка и се бори за контакт с родителя, опитва се да я създаде чрез изискване на непрестанно внимание. Много по-често обаче се случва обратното – детето е получавало твърде много внимание в ранното си детство и непрекъснато го очаква.

Може да сте пренебрегвали детето, когато то се е държало добре, но винаги сте налице, когато трябва да поправите, поучавате, напомняте. Детето реагира на тези вербални корекции, кротва се и се успокоява, само за да започне отново след миг или да измисли друг начин да ви дразни, изисквайки вниманието ви.

Основно правило е да игнорирате всички прояви на търсене на внимание и да посочите на детето положителния начин, по който да се свърже с вас, за да не продължи да развива изобретателността си по грешен начин.

2. Власт над околните

Това поведение на детето е посветено на надмощието. Родителят и детето сякаш дърпат въже и всеки се опитва да победи другия. Това кара родителя да се чувства вбесен, провокиран, предизвикан или победен. Мислите си: „Няма да се измъкнеш така“ или „О, само почакай и ще видиш“. За разлика от търсенето на внимание, ако родителят се поддаде, тук детето няма да спре. Напротив, нещата ще ескалират в груба демонстрация на превъзходство. Детето си казва „Ще правя каквото си искам“ или „Не можеш да ме накараш“. Трябва да спрем да се борим с детето. Трябва да спечелим сътрудничеството му, а не съпротивата му.

3. Отмъщението

Ще разпознаете това поведение по това дали се чувствате наранени от детето. Това се опитва да постигне то. Иска да ви нарани така, както вие сте го наранили. Обикновено стигаме дотам, когато влезем в битка за надмощие. Ако имате чувството, че вече не харесвате детето си, вероятно сте влезли в цикъла на отмъщението. Това дете обаче има нужда да знае, че го обичате и ви е грижа за него, така че – покажете обичта си и го изслушайте, за да излекувате отношенията си.

4. Отбягването

Това е крайната спирка за обезсърченото дете. То е така убедено, че няма да намери своето място в семейството, че се отказва да го търси. Вместо да опитват да грешат в живота, тези деца се спотайват и избягват контакт. Ще разпознаете този тип поведение по чувството за отчаяние и безнадеждност. Все едно и вие сте се предали. Помислете и за професионална помощ. Вашето дете се нуждае от насърчение, също както и вие. За обезсърчен родител е много трудно да насърчи обезкуражено дете.

Как да се справим?

1. Взаимно уважение

Родителите трябва да се отнасят към детето  с уважение, за да се научат децата да уважават себе си и другите. Нещо повече, родителите трябва да се държат така, че да спечелят уважението и доверието на децата си.

2. Естествени и логически последствия

Децата учат най-добре от опит. Последствията ги учат да бъдат свободни в избора си, но също така и да изпитват резултатите от собствените си постъпки. Често родителите искат да предпазят децата си от естествените последствия, но така им пречат да се учат. Логическите последствия се отнасят до социалните правила, които децата трябва да спазват.

Например: „Велосипедът трябва да отиде в гаража, след като е бил каран, Ако остане на изтривалката, ще бъде прибран за цял ден“, или – „Не бива да пищим в колата, за да може шофирането да е сигурно. Ако сигурността е застрашена, ще отбием в страни и ще спрем“.

Не заплахата от последствията прави тези средства за учене ефективни, а това, че детето изпитва последствията и в резултат се учи.

3. Никога не правете за детето това, което то може да направи само

Ако вършите работата на детето, вие ще се държите като роби, а детето бяга от отговорност. В действителност детето може да се почувства объркано от вашата помощ. Бъдете последователни. Това помага на децата да се научат. Те се чувстват много по-сигурни, когато животът е предвидим и с ясни правила.

4. А наказанията?

Системата на моркова и тоягата е измислена, за да накара детето да се подчинява на вашия авторитет. Тя цели създаването на подчинение и робска психика. Покорното дете не е в състояние да мисли за себе си, то е податливо на групов натиск. Възпитанието чрез подчинение накрая води до бунт. Детето научава, че доминирането е правилният начин за постигане на целите, и не се научава да се кооперира с останалите. Вместо да създаваме покорни деца, по-добре е да отглеждаме съдействащи и съзнателни деца, които се учат от опита си, а не от страха да не бъдат отхвърлени или наказани.

 

В статията са използвани материали от книгата „Не, това не са глезотии“ на Алисън Шейфър, предоставена от издателство „Колибри“

Вижте още:

7 алтернативи на наказанието, които улесняват възпитанието на детето

Трудните деца – как да се справим с тях

Защо не действат виковете и наказанията и как да накараме детето да ни чуе

„Мамооо, купи ми го” – как да избегнем мрънкането и тръшкането