Докато си жива, мамо!

Докато си жива, мамо,
трябва да побързам –
пропуснал съм поне хиляда дни!
Пропуснал съм това да те прегръщам,
да те обичам и да ми личи!

Пропуснал съм да те целувам по челото,
усмихната и сладка, като спиш!
Пропуснал съм да ти направя лек живота,
а не заради мен да ти тежи!

Докато си жива, мамо,
трябва да побързам –
не съм ти казал толкова неща!
Не съм ти казал колко си ми нужна
и колко много „тебе“ има в мен!

Не съм ти казал колко съм ти длъжен
и колко малък дял е изплатен!
Не съм ти казал колко ми е важно
да бъдеш здрава повече от мен!

Докато си жива, мамо,
докато ме чуваш,
докато ме виждаш,
докато си ти,
твоят син, не може нищо друго –
може само мама да боготвори!

Автор: Росен Димитров