Да имаш дете и да се питаш „Къде сбърках?“

майка, дъщеря, къде сбърках


Девет месеца повръщах с усмивка на лицето и бях готова още девет да го правя, толкова я исках.

Заради нея пробягах 50 метра за пет секунди, за да предотвратя изяждането на жив гущер.

Обърнах целия град, за да намеря за четвъртия ѝ рожден ден торта-делфин в естествен ръст, като при акцията пострадаха няколко продавачки в сладкарници и един майстор-тортаджия.

Вдигала ме е посред нощ, за да я уча да прави кълбо напред – кълбо назад и съм си лягала с гръбначна травма, без гък да кажа.

Лепила съм до сутринта кошнички с цветя за училищния базар, а на следващия ден съм пресичала „Александровска“ с налепени по задника хартиени розички.

Написах ѝ стихотворение.

Купих ѝ таблет.

Веднъж ѝ глътнах млечния зъб, беше го мушнала в кексче „за романтична изненада“.

Гледах ѝ златните рибки и когато се гътнаха, им устроих морско погребение, на което произнесох красива, тъжна реч под звуците на Меноар.

Когато беше на седем, реши, че е тигър. Носеше само оранжеви дрехи, като очакваше от мен да съм майка тигър и близо месец ходех като тибетски монах.

После беше далматинец.

После – метълка и ми подпука черните дрехи.

Разрешавам ѝ да си чати с момчета, без да им откъсвам ушите (те да внимават в картинката, че не само уши мога да късам!).

Позволих ѝ да ми ползва самобръсначката, гримовете, парфюмите, кубинките…

Какво ли не съм правила, за да спечеля възхищението ѝ.

Снощи най-после вдигна взор от телефона си, погледна ме с големи очаровани очи и изсумтя респектирано: „…Хиляда и петстотин лайка във Фейсбук… Мам, ти си феймъс. Риспект“.

Къде сбърках!?

Автор: Елка Стоянова

Вижте още:

Скъпи, майчинството не е ваканция

Аз съм лоша майка и не храня детето си

7 признака, че отглеждате разглезено дете

Здравей, дъще, позна ли ме?