Скъпи мои родители…

„Скъпи мои родители,

Аз идвам при вас като малко, незряло същество, но вече съм оформена личност. Ще бъда при вас само за кратко – затова ми се радвайте!

Намерете време да откриете кой съм аз, по какво се различавам от вас и какво мога да ви дам.

Моля, когато съм гладен, давайте ми да ям. В твоето коремче, мамо, не познавах глада, а часовникът и времето са ми още чужди…

Дръжте ме близо до вашите тела, милвайте ме, галете ме, целувайте ме, говорете ми. В твоето коремче, мамо, бях постоянно носен и живеех съвсем близо до теб. Никога не бях сам…

Надявам се, че няма да се разочаровате много, ако не се окажа съвършеното бебе от вашите мечти и надежди. Бъдете снизходителни и великодушни към самите себе си, ако и вие не се окажете съвършените родители, които бихте искали да бъдете…

Не очаквайте твърде много от мен – новороденото бебе. Не очаквайте и твърде много от себе си като родители. Нека си дадем шест седмици – така да се каже, като подарък за раждането. Шест седмици за мен, за да узрея, да се стабилизирам, да намеря своя ритъм. И шест седмици за вас, да дойдете постепенно на себе си и да ме интегрирате в живота си.

Моля, не ми се сърдете, ако плача много. Имайте търпение с мен. С времето ще плача по-малко и ще ви радвам с присъствието си…

Грижете се за мен – гледайте ме внимателно, защото мога да ви кажа и без думи от какво се нуждая, как да ме утешите и какво ме прави доволен. Аз не съм тиранин, който е дошъл при вас, за да направи живота ви труден. Но единственият начин, по който в момента мога да ви дам да разберете, че нещо не е наред, е плачът…

Не забравяйте, че съм много здрав и устойчив. Мога да преживея без мъка грешките, които вие правите, поне в началото, защото сте неопитни и се вълнувате. Докато ме обичате, всичко ще върви добре…

Моля ви, внимавайте и за себе си. Хранете се балансирано, давайте си достатъчно спокойствие, движете се на чист въздух, за да сте здрави и силни в часовете, които прекарваме заедно. Опитайте се да правите разлика между „важно“ и „неважно“, гледайте спокойно на нещата – така ще ми се радвате много повече…

Пазете и развивайте връзката помежду си, защото тя е основата на моя живот и ми показва как да ав науча да обичам хората…

Може би в момента малко съм объркал живота ви с появата си, но това е временно…

Благодаря и на двама ви!

С обич:
Вашето Дете“

Из книгата „Как да станем щастливо семейство“
на д-р Дона Еви

Вижте още:

Мамо, бъди щастлива, за да бъда и аз

За щастието от това да стана майка за втори път

Как децата възпитават родителите си

Да си майка на момче