Психолог: Има определена възраст, след която детето не трябва да спи при родителите си

Известна американска актриса предизвика вълна от реакции, когато сподели, че продължава да спи в едно легло със своя 11-годишен син. Това отвори важен въпрос за родителите: докога можем да споделяме леглото с децата си? Кога е правилният момент за започване на процеса на отделяне? И има ли възраст, в която съвместното спане става неприемливо?

Много експерти са единодушни, че в ранна детска възраст привързаното родителство е здравословно и успокояващо за децата. Особено през първите месеци от живота, съвместното спане дава сигурност и близост, но с както родителите, така и детето, започват да се нуждаят от лично пространство. Но не са малко случаите, в които децата привикват към съвместното спане, като идват всяка нощ в леглото на мама и татко си и изграждат навик, който може да затрудни прехода към самостоятелност.

Здравословно ли е това и кога трябва да се прекрати?

Според д-р Елизабет Матейра, психолог и специалист по ранно детско развитие, процесът на отделяне от леглото на родителите е добре да започне още в предучилищна възраст, а 11 години може да се разглежда като последна граница. „Препоръчително е семействата, при които вече е налице такъв навик, да започнат да учат детето да спи отделно около 5-7 години, когато хлапетата са по-готови за промени, но преди да навлязат в пред-пубертетна възраст. След 10-11 години вече е твърде късно няма за кога да се отлага.“ подчертава тя. Според д-р Матейра, колкото по-дълго се отлага процесът, толкова по-трудно може да бъде за детето да приеме тази промяна.

Кога и как да започнем процеса на отделяне?

Родителите могат да улеснят отделянето чрез постепенно насърчаване на самостоятелното спане. Въвеждането на ритуали преди лягане, като четене на приказка или оставяне на нощна лампа, помага на детето да свикне с идеята за самостоятелно легло. Този подход изгражда плавен преход, при който детето започва да разбира смисъла на личното си пространство.

Защо 11 години е крайна граница?

Според д-р Матейра, пред-пубертетната възраст е моментът, когато физическата и емоционална зрялост започват да се развиват по-бързо. На този етап детето вече съзнателно се изгражда като индивидуалност и има нужда от самостоятелност. Продължителното спане с единия или двамата родители може да попречи на този процес и да затрудни детето в бъдеще. Според експерта, отделянето след 11 години е наложително, тъй като помага на децата да разберат своята независимост и им дава възможност да се справят със собствените си емоции.

Последици от твърде дългото съвместно спане

Според опита на д-р Матейра, дългото съвместно спане може да доведе до емоционална зависимост както при децата, така и при родителите. Много често тази зависимост е двустранна – родителят също може да изпита трудност при отделянето, особено когато свикнал детето да бъде до него всяка нощ. Проучванията показват, че подобна зависимост е по-вероятна при деца на разделени родители, но и други примери не липсват. В същото време децата, които не успяват да развият самостоятелност, по-често изпитват тревожност в социални ситуации и им е трудно да бъдат далеч от родителите си. Затова изграждането на увереност и независимост е важно за детето, както и за неговата психическа устойчивост в бъдеще.

Въпреки че всяко дете е различно, всяко семейство има своите традиции и правила и всеки случай е индивидуален, насърчаването на самостоятелно спане преди 11-годишна възраст е от съществено значение за личностното израстване на детето. Дори когато родителите се чувстват комфортно в съвместното спане, преходът към самостоятелно легло преди пред-пубертетната възраст позволява на детето да развие своята идентичност и самостоятелност по естествен и плавен начин.