Психологът Бояна Георгиева с полезни съвети за адаптацията на детето в детската градина

Бояна Георгиева е детски психолог с над седем години опит, специализирана в работата с деца от 0 до 11 години и техните семейства. В практиката си Бояна подпомага деца с тревожност, страхове, агресивно поведение или ниска самооценка, както и такива, които срещат трудности при адаптация в детска градина или училище. Работи също с деца и родители, изправени пред предизвикателни житейски събития като развод, преместване или промени в семейната среда.

Ето какво споделя тя относно адаптацията на децата в детската градина и как родителите могат да подкрепят този процес:

– В началото на учебната година доста родители се сблъскват с трудности при тръгването на детето на детска градина. Какво показва Вашият опит – кои са най-честите проблеми и кога наистина говорим за трудна адаптация?

– Да, така е. По това време на годината много родители се свързват с мен именно по този повод. Най-често срещаните признаци на затруднена адаптация при по-малките деца са отказ да ходят на ясла или градина, плач при разделяне с родителя, превъзбуда или раздразнително поведение при вземането им. Тези неща са нормални и се случват при много деца.

За истински проблем с адаптацията можем да говорим, когато се появят и други признаци, които са строго индивидуални, но родителите би следвало да обърнат внимание и да се консултират със специалист, ако забележат например нощно скърцане със зъби, нощно изпускане, нарушения на съня, плач при вземане от детското заведение. Други сигнали са липса на социализация или нежелание за колективни игри, отказ от хранене или пиене на вода, отказ от сън в градината или у дома, висока сепарационна тревожност, прилепване към родителите, което вече е било преодоляно, поява на тикове или заекване, агресивно или автоагресивно поведение, притихване или друго нетипично поведение.

– Колко време обикновено трае периодът на адаптация и от какво зависи той?

– Продължителността на адаптацията е индивидуална, но за норма се приема около шест месеца. Важно е да се отбележи, че признаците на дискомфорт не би трябвало да са еднакви и с еднаква интензивност през целия този период. Някои деца реагират бурно още в началото, а други – след известно време. Често срещана е ситуацията, при която детето отказва да ходи на градина две седмици след като вече е започнало. Това се наблюдава при деца, които нямат висока сепарационна тревожност, самостоятелни са, социални и любопитни. В началото възприемат детската градина като разнообразие, подобно на игра в детски кът, а новите играчки и среда ги привличат. След като се установи рутината от пет дни на градина и два дни вкъщи, настъпва моментът, в който казват „Днес не искам на градина“. Когато им се обясни, че това вече е част от живота им и не е въпрос на избор, те започват да се противопоставят.

– Как родителите могат да подготвят детето предварително за тази промяна?

– Предварителната подготовка е ключова за адаптацията. Най-добре е да се подхожда индивидуално, но има и общовалидни стъпки. Най-важната е промяната в режима на детето така, че да се доближи до този на яслата или градината два месеца преди постъпването. Това включва следобедният сън да се измести към часа, в който ще бъде приспивано в градината, както и храненето да бъде в същите часове. Ако детското заведение използва кетъринг, е добра идея храната да се поръчва и за вкъщи, за да свикне детето с вкуса. Много важно е родителите да се информират за уменията, които се очакват – например пиене от чашка или хранене с лъжица – и да подкрепят развитието им предварително.

– Какво е важно в поведението на родителите в първите дни и седмици от ходенето на градина и как да реагират, ако детето плаче и отказва да влиза сутрин?

– На първо място родителите трябва да бъдат спокойни, уверени и категорични в решението си. Когато съпровождат детето с увереност, то усеща, че щом мама или тате са спокойни, значи мястото е безопасно. Ако родителите имат доверие на специалистите, по-лесно е и за детето да изгради доверие. Когато са ясни, че денят е за работа и градина, малчуганите по-бързо преминават през периода на бунт.

– Какво бихте посъветвали родителите, когато самите те изпитват силна тревожност при раздялата с детето?

– Това е труден момент и за децата, и за родителите. Повишената тревожност е нормална, особено за родителя, който е бил основният грижещ се в периода на майчинството. Често се сравнява с „втора пъпна връв“, която се прерязва. Полезно е да се изготви предварителен план, да се разпределят ангажиментите и да се планират семейни вечери през делничните дни. Така родителите прекарват активно време с детето, без разсейващи фактори. В началото много деца имат нужда от „витамин родител“ след раздялата, а това време укрепва емоционалната връзка по естествен и приятен начин.

– Има ли „правилен“ начин за раздяла сутрин – кратко сбогуване или повече време за успокоение?

– Правилният начин е индивидуален за всяко семейство. Единственото, което категорично не препоръчвам, е лъжата и подвеждането на детето. Фрази като „Ще те взема първи“, „Сега ще се върна“ или „Само за пет минутки“ не бива да се използват, защото само объркват детето, засилват тревожността му и нарушават доверието.

– Каква роля играят ритуалите – например любимата играчка или специална прегръдка – за по-лесната адаптация

– Ритуалите могат да бъдат много полезни, но зависи дали са приложими. В някои градини не позволяват на децата да носят преходни предмети като играчки или одеялца. В повечето случаи обаче въпросът може да се обсъди и да се намери компромис. Винаги е по-добре детето да чуе „чао“, вместо родителят да се „изнесе“ незабелязано. Макар педагозите понякога да препоръчват обратното, в дългосрочен план разсейването и тайното изчезване не помагат. Те нарушават доверието между родител и дете и отнемат възможността детето да упражнява умения за саморегулация в момент на фрустрация.

– Как да подкрепим дете, което се чувства изолирано или трудно намира приятели в групата?

– Отговорите са различни, защото всяко дете е различно. Винаги е важно да се обърне внимание на социалните му умения. Подходът трябва да е индивидуален според историята, развитието и семейната среда. В моята практика първата среща винаги е само с родителите, а при последваща работа с детето задължително редуваме срещи с него и срещи с родителите. Това помага да се поддържа постоянна връзка и да се работи ефективно.

– Как да разберем дали трудната адаптация е временна или сигнал за по-дълбок проблем?

– Всяко дете, а и всеки възрастен, изпитва дискомфорт при навлизане в нов етап. При децата смяната на рутината повишава тревожността, защото непознатото първоначално се възприема като заплаха и ги поставя в „режим на оцеляване“. Нормално е да има недоволство. Ако обаче педагозите споделят, че детето се затруднява с режима, или ако се наблюдават промени във физическото и емоционалното му състояние, добре е родителите да потърсят консултация със специалист.

Интервюто взе: Ася Георгиева, Списание РОДИТЕЛ, Roditel.bg