МАМА

Косата на мама
е светла и мека,
ръката на мама
е нежна и лека.

Тя много е мила
и много добра е,
даже когато
не и се играе.

Но често до късно
мама я няма-
тя работи в нейната
служба голяма

и само от работа
ми телефонира,
но това не ми стига,
то се разбира,

и истински хубаво
е в нашата къща
само когато
тя от служба се връща

и погалва косата ми
с уморена ръка…
Когато порасна ,
ще направя така,

че тя да не работи
през целия ден…
или нека работи,
но нещо при мен!

Валери Петров

Вижте още:

На моя син…

Докато си жива, мамо!

Здравей, дъще, позна ли ме?

Приказка за любовта и раздялата