Вместо да накажем

Наказанието наранява. Именно поради факта, че наранява, от него се очаква да действа ефикасно. Наясно сме, че не действа, защото имаме в дома си наранено дете, което ни отмъщава, вместо „да се поправя”.

Децата ни имат същата способност да чувстват болката и обидата, както възрастните. Те нямат някакъв тип по-низша нервна система, нито някакъв недостатък на чувствата, които да ги имунизират срещу родителските упреци. Нашите деца се чувстват по същия начин като нас и цъфтят, когато ги третират с уважение и по достоен начин, също като нас.

И така, златното правило: отнасяйте се към другите (децата си) по същия начин, както искате да се отнасят към вас. Не е трудно за разбиране правило. Изпълнението е онова, което би могло да е изненадващо трудно, особено в ролята ни на родители.

Вие обаче може би сте верни на идеята, че болката по някакъв начин е лекуваща. Притеснява ли ви, че детето ви се забавлява прекалено много, докато чисти с прахосмукачката пръстта, която е разсипало умишлено от саксията? Чувствате ли, че всъщност ви се иска то да е разстроено или може би смятате, че след като то се наслаждава на чистенето , вие един вид награждавате лошото поведение?

Трябва напълно да се отървем от такива мисли

За начало не спирайте да си повтаряте: „Децата, които се чувстват добре, се държат добре; Децата, които се чувстват зле, се държат зле”.

Моят кратък списък с нещата, които трябва да спрете да правите:

Не използвайте фрази, които нараняват:
„Ама какво не ти е наред?”
„Разбираш ли, че ме влудяваш?”
„Дойде ми до гуша от теб, а ти не спираш. Просто престани!”
„Той е едно малко чудовище”
„Със сигурност умееш да съсипваш всичко”
„Защо изобщо правя опити с теб?”
„Поумней!”

Спрете да използвате съобщения, които нараняват – неща, които не посмяваме да кажем, но ги чувстваме, а това значи, че и децата ни ги долавят.

„Не те бива достатъчно”
„Представляваш проблем”
„Не те обичам”
„Ти си пречка в живота ми”
„Бих живяла по-добре, ако не се налагаше да се справям с теб”
„Никога няма да постигнеш нищо”
„Ти не си детето, което желаех да имам”
„Семейството ни би било съвършено, ако не беше ти”
„Ти разваляш всичко”

Когато целта на детето е отмъщение, нашата работа на родители е да помогнем на нараненото дете да се оправи. Само пречите на постигането на собствената си цел, като наказвате. Помислете какво би имало ефект при вас, ако бяхте наранени. Ако семейството ви омаловажава, допълнителните наказания биха ли помогнали да започнете да се развивате в правилната посока? Или може би има по-голяма вероятност любящото и нежно отношение да смекчи вашите контраатаки?

Е, налага се да намерим начин да възобновим така важното за детето ни чувство, че то е значимо и зачитано.

Откъс от книгата „Скъпи, провалих децата“ на Алисън Шейфър