Връзката между игрите и детската агресия

Специалисти говорят "за" и "против" компютрите

КНИГА ЗА МАМА, ТАТКО, ПРИЯТЕЛКА, СИН ДЪЩЕРЯ, БАБА, ДЯДО

КНИГА-ПОДАРЪК

Подари спомен за цял живот

Виж всички книги

игри, агресия, Списание Родител, Родител.бг

Случаите на физическа агресия между ученици само от началото на тази учебна година са 1662, посочва Министерството на образованието и науката. Резултатите от проучването са доста стряскащи, особено след като се сравнят с цялата минала година, когато те са били общо 606.

Такива данни винаги са повод за безпокойство, обясни Веселин Хандживев – разработчик на игри и геймър пред БНТ. Все пак той нe видя връзка между компютърните игри и тази статистика, тъй като според него игрите са отдушник на негативизма.

“Помислете къде детската престъпност, детското насилие е най-силно?”, попита той. По негово мнение подобна агресивност се наблюдава в по-изолирани, по-обособени общности. Там, където хората не играят игри, нямат достъп до компютри, умни телефони и т.н.

Според Ханджиев, играта е най-естественият природен начин да се учат нови неща. Също така той не намери разлика в идеята дали детето играе на обикновен шах или на такъв на компютър.

Специалистът по артистични психо-социални практики Цвета Балийска бе на друго мнение. Според нея играенето на компютърни игри е загуба на време и дори е опасно, ако породи зависимост. Също така подобни занимания не дават шанс на детето да развива емоциите в себе си.”Един от ключовете за решаване на проблемите е умението да се поставяш на мястото на другия”, обясни тя. Специалистът сподели още, че насърчава четенето на книги. „Това е един от малкото шансове да спасим децата си”. Също така изрази убедеността си, че е добре всяко дете да се занимава с изкуство.

Васил Лазаров от асоциация „Родители” също се изказа против компютърните игри, тъй като с тях се губи възможността от реално общуване. “Аз мисля, че едно нещо е да тичаш из квартала с патлаците и да крещиш: “Убит! Убит!” и след това да отидеш да играеш футбол със същите тези приятели. Друго е самичък или в мрежа с други хора пред екрана да ги стреляш и да им разпръскваш мозъците”.

И тримата се обединиха около идеята, че играта е особено важна и, че извънкласните занимания са изключително ценни. Другото общо между тях бе идеята да се промени начина на преподаване в клас. „В едно училище е нужно цялата методология да помага на децата да намерят себе си, вместо да се тъпчат, за да научат дадени формули.”, отбеляза Ханджиев и заключи, че играта е основна част от битието на всичко живо и всеки опит да се раздели сериозното от игровото, е трудно.

 

Източник: Dnes.bg