Как да се успокоим за 3 минути, ако детето ни ядоса?

гневна майка родител

Едва ли има родител, който да не е изпадал в състояние на крайно изнервяне заради някоя постъпка на своето дете. Понякога емоциите са толкова силни, че човек се „вбесява“, а на всичкото отгоре и дълго време не може да се успокои. Как можем да овладеем раздразнението си в такива моменти и възможно ли е за много кратко време да преминем към спокойно състояние?

Д-р Лора Маркам, клиничен психолог и автор на книги за родители, описва една полезна техника в книгата си „Спокойни родители – щастливи деца“, която да ни помогне да се успокоим за 3 минути:

Когато детето ни ядоса, принципът „Спри, остави го и дишай“ предполага, че може да се успокоим достатъчно бързо и да се опитаме да подходим различно към нещата, които са ни провокирали. Но когато тялото ни се подаде на инстинкта си за самосъхранение „борба или бягство“, то се изпълва с неврохимикали, които ни карат да нападаме. Детето ни става враг и ние изпитваме спешна нужда да го „вкараме в пътя“.

Но на тялото не му трябва цял час да се успокои, тъй като – каквото и да е направило детето, то не е истинска спешен случай. Ако ни отнеме повече от няколко минути да се успокоим, то е, защото не сме казали на тялото си, че тревогата е била фалшива. Тогава то ще остане в режим „борба или бягство“, съзнанието ни ще продължава да бъде войнствено настроено и ще му трябва цял час да се разсее.

Каквото и да направило детето ни в този момент, ще реагираме по-градивно, ако сме спокойни и осъзнаем, че това не е най-страшното нещо на света. Ето едно триминутно решение, което може да промени начина, по който виждаме ситуацията, и да успокои реакциите ни.

Реакция през първата минута: Отговорете си на въпроса „Коя е мисълта, която ни разстройва?“

  • Нека кажем тихо на себе си това, което ни разстройва. Например: „Той не уважава авторитета ми… Трябва да спра това още в зародиш“ или „Просто ме манипулира
  • Добре е да имаме предвид, че мисълта, която ни разстройва, почти сигурно е провокирана от страх. Това означава, че не е толкова вярна, колкото, ако интерпретирахме същата ситуация, но през призмата на любовта.

Реакция през втората минута: Дайте си сметка, че историята винаги има две страни

  • Да се замислим, че без съмнение и на нашите родители също им е минавала тази мисъл, но ние сме си добре. Така ще бъде и с нашето дете.
  • Да погледнем ситуацията от гледна точка на детето си. Например: „Той ми показва колко е разстроен“ или „Той има право на своите чувства
  • Да си дадем сметка как мисълта, която ни тревожи, ни кара да се държим с детето си. Ако се освободим от нея, как бихме реагирали спрямо детето?

Реакция през третата минута: Помогнете на тялото си да се освободи от чувствата си

  • Да потупаме акупунктурната точка отстрани на дланта си (точката на удара при карате) и същевременно да дишаме дълбоко.
  • Добре е да си кажем: „Въпреки, че съм ядосан, мога да се успокоя и да се справя със ситуацията.
  • Ако започнем да се прозяваме, това е знак, че тялото започва да се отпуска. С практикуването на тези похвати тялото ще започне да се успокоява все по-бързо.

След това можем да се върнем към детето и да започнем отново, но с любов.

Звучи трудно, защото, когато сме ядосани, сме под влияние на хормоните, които ни правят нападателни. Но когато погледнем по-мащабно на нещата, ще стигнем до корена на манталитета, който ни кара да викаме, а ние можем да го променим.

Да не забравяме, че всяка наша мисъл е провокирана или от страх, или от любов. Нека изберем любовта.

Над статията работи: Яна Атанасова, Roditel.bg

Вижте още:

Как да контролираме гнева си, когато детето не ни слуша?

Какво да (не) казваме на детето си, когато се тръшка и има гневен изблик?

Тръшкане, гневни изблици, инат и непослушание – 4 често срещани проблема и тяхното решение

Тръшкането, нервните изблици и детския мозък – какво се случва?