Тръшкане, гневни изблици, инат и непослушание – 4 често срещани проблема и тяхното решение

1. Гневни изблици и тръшкане при малки (и не чак толкова малки) деца

Погрешно очакване: Родителите смятат гневните изблици на децата са неоправдани, ненужни, подли, преувеличени и сигурен признак за умствено разстройство.


Истина: Около 20% от 2 и 3 годишните деца имат гневни изблици всеки ден, при това по равно при момичетата и момчетата. Тръшкането и гневните изблици са чисти и нормалните деца между 18 месеца и 5 години. Това е един от начините, по който децата изразяват разочарованието си от това, че не им дават желаното или че им се нарежда да направят нещо, което не искат. Децата са по-предразположени към изблици, когато са разочаровани, уморени или болни.

Какво да направите: Ако детето ви  поиска предмет или за някаква дейност, трябва да сте наясно, че скоро може да има гневен изблик. Ако можете, дайте му каквото иска, но ако не можете или не смятате, че е редно, бързо наложете вето и спрете да говорите! Да говорите на дете в гневен изблик, е като да гасите огъня с бензин. Ако детето е на безопасно място, оставете изблика да отшуми и не се намесвайте. Бъдете мили, забравете случката и си гледайте живота!

2. Помощ! Те не слушат!

Погрешно очакване: Родителите очакват от децата да слушат и да откликват веднага щом родителят им отправи молба.

Истината: Децата на всякаква възраст имат проблем с това да чуват и да реагират на родителските молби. Умовете им са заети с други неща. Колкото по-малки са децата, толкова по-трудно е да пренебрегнат другите неща в ума си и да се фокусират върху исканото от вас!

Какво да направите: Родителят отправя два вида молби към децата си – за поведение от типа „Спри“ и за поведение от типа „Започни“. Използвайте тактиките за поведение от типа „Започни“, за да установите навици. Тези стратегии помагат да се спре шума в главите на децата и те да преминат към нужното поведение. Поведението от типа „Спри“ също изисква един вид рестартиране на мозъка.

3. Хайде, тръгваме си!

Погрешно очакване: Родителите очакват от децата си да могат да се прехвърлят – лесно, бързо и когато им кажат, от първия път – от една дейност или място към друга.

Истината: Когато правят нещо забавно, всички деца имат значителни проблеми да се прехвърлят към нова дейност. 2-3 годишните се справят пословично зле, ако трябва да напуснат мястото, където се намират. Децата първо трябва да спрат да правят забавното нещо, с което се занимават, после да пренасочат вниманието си към мястото, където отиват, след което да овладеят разочарованието си и да тръгнат. Мозъкът на децата развива тези умения за преход от раждането чак до началото на 20-тата година.

Какво да направите: Подгответе се за съпротива! Преходите са трудни за децата ви. Използвайте периодично предупреждаване и информирайте предварително. Дайте на детето си предупреждение първо за пет минути, после за една, после за 30 секунди.

Ако предупрежденията не помогнат, спрете да говорите и просто експортирайте или отнесете детето към следващото място или дейност.

4. Следобеден сън – когато детето не иска да спи

Погрешно очакване: Родителите биха искали децата им да спят следобед по един-два часа, докато навършат 8-10 години.

Истината: Около 60% от децата спират да спят следобед на тригодишна възраст, 80% спират на 5-годишна. Докато растат, децата започват да спят по дълго през нощта и по-малко през деня. Ще наблюдавате по-дълъг сън през деня, докато децата преминават през ускорен растеж, ако се разболяват или след усърдна физическа или умствена дейност.

Какво да направите: Първо, осигурете им подходяща среда за сън с предварителни успокояващи дейности и уютна, тиха стая. Бъдете последователни в подхода си към следобедния сън. Графикът на следобеден сън е различен за всяко дете, затова търсете признаци на умора. Докато детето ви расте, вместо да изисквате да заспива, помолете го да прекара известно време на тишина в стаята си. Ако е уморено, ще заспи. Ако не, не – ще си почине и ще събере сили.

 

В статията са използвани материали от книгата „Магията 1-2-3“
на Д-р Томас Фелън, предоставена от издателство „Изток-Запад“

Вижте още:

Майчината свръхопека – или как отглеждаме несамостоятелни деца

Гневните, избухливи и инатливи деца – как да се справим с тях?

Тръшкането в детска възраст – на какво се дължи и как да реагираме?

Как да се справим с гневното и своенравно дете